/КРОСС/ Стартира голямото предизборно надцакване. Както обичайно през последните 7-8 години - не случайно точно ГЕРБ са в първите редици. Да не вземе някой - не дай си боже - да ги изпревари.

Не само и единствено със запазения им патент - първа регистрация в ЦИК за вота на 26 март. Но и като щедри обещания за минимални и средни заплати. Плюс прозрения и приоритети извън магистрали, тангенти и сканиране. Звучи примамливо и извънземно. Да уточним - за ГЕРБ, де. Управляващи буквално до онзи ден.

Другояче казано, посоката вече е дадена. Докато сме на власт - няма популизъм. Изпаднем ли в немилост обаче, т.е. в небрано лозе, на политически език - в опозиция; грамофонната плоча се обръща. Нещо като в техниката - смяна на дясна с лява резба. Звучи шикозно и авангардно. Най-малкото - колкото е и в битовия живот; в буквалния смисъл на думата.

Понеже в опозиция народното презрение = сочене с пръст + оплюване + загърбване + недолюбване + отвращение. Стигащи до всеобщо гадене и повръщане. Все симптоми и диагноза, дълбоко познати и припознавани напоследък от ГЕРБ. И силно дразнещи личното его на Б.Б. Вижда се - изкарват го буквално извън релси.

Тогава точно идва на помощ популизмЪт без граници. Нещо като социализмЪт, късният. Този път - със задължителната навъсена физиономия на Б.Б. Щото без нея - ГЕРБ вече са пълна нула.

Зироу, както би се провикнал Цв Цв. - чак от Вашингтон. От Молитвената закуска на президента на САЩ, де. Да не вземе някой от ГЕРБ да се обърка: къде, защо, кога и как. Или пък случайно, без иска, да тръгне да се надбягва с Него на сутрешен крос. Да не си го и помисля дори.

Това в ГЕРБ си го знаят най-добре. И затова взаимно се умилкват и струпват на едно място. Взаимно да си се (само)обгрижват и (само)възпроизвеждат. Като ланския, пардон - сегашния, тазгодишния сняг. Да им е уютно - в своя собствен сос и миризма ...

Автор: Георги Димов