/КРОСС/ Като че ли вече има условия за един тласък на капиталовия пазар. Това обяви в началото на пресконференцията на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) Васил Велев, предаде „Труд".

Смятаме, че има нужда от дълбока реформа на висшето, както и на професионалното образование. Парите на данъкоплатците за образование не се връщат в икономиката, посочи Велев. Според него професионалното образование се е превърнало в езикови гимназии, а трябва да заеме отново основна роля в подготовката на кадри. Държавни стипендии за определени специалности във висшите училища срещу задължение за професионално развитие в страната, иска още бизнесът.

Трябва да е ясно при такъв ръст на БВП, при такава производителност на труда, каква да е минималната работна заплата, а не с мокър пръст да гледаме накъде духа вятърът, заяви председателят на БСК Божидар Данев. Нашият кодекс на труда е от 1985 г., той е брадясало остарял. Ако искаме да сме в крак с цифровото общество, трябва да направим генерални промени в трудовото законодателство, смята Данев.

Хубаво е, че в програмите на повечето политически сили не се говори за вдигане на данъчната тежест. Единствено при социалистите се говори за увеличение на 20% на облагането върху доходи над 10 хил. лв., каза председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. Трябва решително да се противопоставим, защото това е така наречената средна класа, смята Домусчиев. Той нарече идеята популистка в стил „дайде да ударим богатите" и посочи, че истински богатите ще намерят начин през офшорки или по друг път да избегнат такова облагане.

Една от важните задачи съвместно с новия парламент и ново правителство, каквото и да то, е да изготвим една стратегия за българската енергетика, каза още Домусчиев. За нас е важно да няма пак мегапроекти и големи шлемове, които в крайна сметка трябва ние да платим. Не ни трябват нови ТЕЦ-ове в „Мариците", не ни трябват нови милиарди, налети в ядрената енергетика, посочи Домусчиев, отново визирайки предизборни обещания на левицата.

Навсякъде в администрацията трябва на мястото на мълчаливия отказ да се въведе принципът на мълчаливото съгласие, призова още Васил Велев.