Копривщица получи официално сертификата за вписване сред културните наследства на ЮНЕСКО
Секция: КУЛТУРА
22 Февруари 2017 08:04
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Копривщица получи официално сертификата за вписване сред културните наследства на ЮНЕСКО

/КРОСС/На 21 февруари 2017 г. на тържествена церемония в Централата на ЮНЕСКО в Париж, Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова връчи на кмета на гр. Копривщица Генчо Герданов сертификата за вписването на Събора на народното творчество в Копривщица в регистъра на ЮНЕСКО за най-добри практики на световното нематериално културно наследство. На церемонията присъства Н. Пр. Ангел Чолаков, посланик на България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО, и други официални лица.
"Съборът в Копривщица е петият елемент, вписан в ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, след Чипровските килими, Бистришките баби, Нестинарството и обичая Сурва. Вписването на Събора в Копривщица в Регистъра на ЮНЕСКО на най-добри практики за популяризиране на световното нематериално културно наследство е поредното признание за богатството на културата на България.
Съборът се утвърди като уникална практика, която България сега споделя със света", подчерта Ирина Бокова и допълни, че "нематериалното културно наследство е душата на всеки народ. Създавани векове наред, обичаите, занаятите, песните и танците формират културния облик и духовното битие на човечеството. Именно споделянето на тези традиции са основата, върху която се градят толерантността и взаимното уважение. Като връзка между миналото, настоящето и бъдещето на човечеството трябва да ги съхраняваме и предаваме."
Вече 50 години Съборът на народното творчество в Копривщица показва жанровото разнообразие и изключителното богатство на нашето фолклорно наследство, съчетано с уникалната възрожденска атмосфера на този хубав български град. Той се утвърди като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура, позната днес като нематериално културно наследство.
В днешно време Съборът се организира за около 10 000 участници от различните краища на страната, включително и българи, живеещи в чужбина, както и чужди граждани, изпълняващи български фолклор.
В своята история Съборът е достигал до над 20 000 изпълнители от читалищата от всички области на страната и от цял свят.