/КРОСС/ Ако към 2011 г. „Нафтекс" и „Лукойл" са притежавали 80% от капацитета на данъчните складове за горива, то през 2015 г. първата група е останала без лиценз и „Лукойл" вече е имала 92-процентов дял при бензините и 82-процентов при дизеловото гориво. Това става ясно от данни на Министерството на финансите, до които партия „Нова република" стигна, след като спечели дело за достъп до информация.

Въпросните данни бяха отказвани в продължение на около две години, но най-накрая след решение на Върховния административен съд, те бяха оповестени публично.

Статистиката обхваща периода 2014-2015 година. Общо капацитетът на данъчните складове за дизел е 881 878 959 литра. От тях 719, 5 милиона литра са притежание на компаниите „Лукойл Нефтохим" и „Лукойл България". Тези две фирми са собственици на 82% от капацитетите в данъчните складове за дизел в България.

При бензина общо капацитетът на данъчните складове за бензин е 398 036 000 литра. От тях 366 милиона литра са собственост на „Лукойл Нефтохим" и „Лукойл България". Това прави 92% от всички количества!

„Ситуацията от вероятен картел се е променила към дружество с ясно изразен монопол", коментира на брифинг Петър Славов, който беше една от страните по делото.

„Предпоставки за картела при търговията на дребно идват от монопола в акцизните складове", коментира Трайчо Трайков.

„Причината е, че горивата, които се продават у нас, трябва да минат през данъчните складове, а собственикът може сам да прецени дали да допусне съответните количества и срещу каква такса".

Комисията за защита на конкуренцията преди седмица обяви, че картел между бензиностанциите няма, въпреки, че е доказана комуникация между служители на различните вериги.

От „Нова република" поискаха ново разследване на антимонополния орган заради новите данни за акцизните складове и намеса на Министерския съвет, който има право да въведе пределни цени на стоки и услуги.

„МС трябва да се възползва от това свое право и да поеме на ръчно управление акцизните складове, така че по един публичен, прозрачен и недискриминационен начин да се определя цената за услугите на тези складове", подчерта Трайков.

По думите му държавата може да предостави при същите цени капацитета на свои складове, така че да не може монополният собственик да се оправдава с липса на капацитет.

Той припомни, че КЗК има право да налага санкции в размер на до 10% от годишния оборот на нарушителя, което в случая се равнява на 600 млн. лв. годишно. „Нова република" ще сезира и еврокомисията с цел да бъде започната процедура за изясняване на ситуацията с горивния пазар в България.