Изследване на "Алфа Рисърч": Българските мюсюлмани не са радикално настроени
Секция: БЪЛГАРИЯ
06 Април 2017 13:33
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Изследване на "Алфа Рисърч": Българските мюсюлмани не са радикално настроени

Сред мюсюлманите в България няма радикални настроения. Това сочи сравнително проучване на НБУ и "Алфа рисърч" "Нагласи на мюсюлманите в България: 2011-2016 г.", направено с финансовата подкрепа на фондацията "Конрад Аденауер".

Изследването през 2016 г. е извършено в периода септември-октомври сред 1200 пълнолетни граждани, които са заявили, че са мюсюлмани по произход.

Високо е неодобрението на терористичните организации "Ал Кайда" (68%) и "Ислямска държава" (64%). Одобрението към тях е съответно 0,5% и 2,8%, а нямащите мнение и в двата случая са около една трета.

Огромното мнозинство от мюсюлманите в България отхвърля тероризма, като за петгодишния период техният дял забележимо е нараснал. През 2016 г. 89% смятат, че тероризмът трябва да бъде осъден при всички случаи (ръст с 10 пункта), а само 1,1% са на мнение, че при определени обстоятелства той може да бъде оправдан (през 2011 г. - 1,4%).

„Опасността от попадане на отделни лица под влиянието на ислямизма, включително в крайните му форми, не може да бъде изключена, но той не се поддържа от мнозинството представители на тази общност", се посочва в изследването.

Наблюдава се ясно изразена религиозна идентичност, с тенденция за по-голямо придържане към правилата - пост по време на Рамазан, въздържане от алкохол и свинско.

Шест на сто смятат религията за важна в техния живот.

Въпреки това обаче делът на тези, които не спазват част от религиозните изисквания, продължава да е висок - 54 на сто не се молят, 41 на сто не посещават джамия. Има спад с повече от 5 пункта на заявилите, че са религиозни /87 на сто през 2016 г./, и с повече от 8 на сто на дълбоко религиозните /20 на сто през 2016 г./.
Забелязва се висока религиозност сред най-бедните в гетата. Отчита се и ръст на религиозността сред най-младите, като качественото проучване показва, че един от съществените фактори за него е пребиваването в чужбина.

Изследването показва запазване на добри междуличностни отношения с християните, но засилващо се междуобщностно обособяване - особено по отношение изучаването на религия в училище.

За мнозина от общността продължава да е характерен религиозен плурализъм, но е налице спад в сравнение с 2011 г. 47% сега смятат, че няма само една вярна религия, а във всички големи религии се съдържат някои основни истини.

Ислямът е единствената вярна религия (без в другите религии да се съдържат някои основни истини) според 20,5%. Открояват се с придържането си към този краен възглед мюсюлманите в гетата (62%) и имащите под основно образование (52%).

На междуличностно равнище се запазва доброто отношение към „другите" - 74% отговарят, че имат приятели християни. В преобладаващата си част (81%) те смятат, че войните в Сирия и Ирак не са променили отношението към тяхната общност и само според 7% има влошаване.

Мюсюлманското население запазва своя нисък социален статус. 63% от анкетираните декларират средномесечен доход на човек от домакинството под 250 лева, а за 74% от мюсюлманите в гетата доходът е под 100 лева. Това, заедно с чувството за безперспективност на населените места, в които живеят, стимулира не просто сезонно търсене на работа, а трайна семейна емиграция. 8.5% заявяват, че техни деца живеят трайно в чужбина със семействата си. От тях 20% са в Турция, 10% в Германия, 4% в Белгия, по 2% във Великобритания и Испания, по 1% - в Холандия, Гърция и Франция.

За петгодишния период е нараснал 2 пъти делът на домакинствата, в чиито доходи има средства, идващи от близки в чужбина - от 5% през 2011 г. на 10% през 2016 г. Българските мюсюлмани категорично отхвърлят шериата като регулатор на правни спорове, мнозинството - 57 на сто, вижда в съдебната власт необходимия механизъм за уреждане на отношенията. Налице е тенденция на известно отчуждаване от политиката и държавните институции, характерно за всички български граждани в този период.

Традиционно високо и нарастващо доверие към Турция, макар и с лек ръст на отрицателните мнения, отчита проучването. Част от анкетираните са критични към управлението на Реджеп Ердоган, но въпреки това одобрението към него е високо - 49%.

Повече от половината от мюсюлманите в България изчакват развоя на събитията в Турция и се въздържат да дадат своя оценка на опита за преврат - 52%. Общо 29% изразяват по-скоро позитивни мнения - от тях 18% преценяват победата над превратаджиите като проява на единството на турския народ в защита на законността и демокрацията, а 11% - като ликвидиране на опасното влияние на Фетхуллах Гюлен.

Други 24% по-скоро не одобряват действията на турското правителство - от тях 12% смятат, че се извършва разправа с политическите противници на управляващите, и други 12% - че се нарушават човешките права.