/КРОСС/ Съкровището от Над Сент Миклош си е цяла една отделна колекция. То е най-загадъчното българско съкровище. Това заяви в интервю за Агенция „Фокус" Божидар Димитров - историк и директор на Националния исторически музей, във връзка с новоиздадената от музея книга, посветена на златното съкровище от Над Сент Миклош.

Проф. Димитров обясни, че книгата е част от поредицата, която съдържа 55 луксозни книги, в които Националния исторически музей публикува отделните си колекции.

„Загадките, които задава съкровището са няколко. Първо - на кого е? Второ - датировката. Трето - защо в него са преплетени езически и християнски моменти?", обясни историкът.

Той разказа, че съкровището е открито в Трансилвания.

„Това е румънска област в момента, но през XVIII и XIX век е било част от територията на Хабсбургската монархия, която познаваме още като Австро-Унгария. По случайно съвпадение е намерено от двама българи, мигранти от местната българска общност в Банат. Те са го изкопали 1799 година, съдържало е 23 съда с общо тегло 9,925 кг. Почти 10 кг чисто злато. Богато е украсено е и не е попаднало веднага в музей. Двамата българи са започнали да го продават на части на двама други православни търговци, българи. Те са мъчили да го продадат където могат, разбира се по-скъпо от цената, на която са го купили", обясни проф. Димитров.

По думите му някои от съдовете са продадени в Санкт Петербург, друга част - във Виена и Будапеща.

„Най-накрая властта се е заинтересовала и изпратила разследващи органи, които са успели да го съберат цялото, откупувайки частите", разказа директорът на НИМ.

„То се състои от големи и добре украсени с образи кани и по-малки съдове, които имат само орнаментална украса, но също богата. На едната кана е изобразен воин, който язди на кон в типична прабългарска униформа. Той държи отрязаната глава на враг. Мнозина са искали да видят изобразен кан Крум на тази сцена и са смятали, че съкровището е на негов наследник. Знаете, че има предположение, че кан Крум е родоначалник на нова династия, дошла от отвъд дунавските български земи. Това също е и сюжет от иранската митология", допълни още той.

Според проф. Димитров има и други изображения, които също свидетелстват, че съкровището по-скоро има връзка с иранската митология.

„Това не означава, че съдовете са правени в Иран, по-скоро е потвърждение на тезата, изказана още от проф. Добрев и поддържана от много млади български учени, че прабългарите не са от тюркски, а от ирански произход. Съкровището има и няколко надписа, които са доста озадачаващи. Там се споменава за някой си жупан Бутаул, който може би е собственик на съкровището. Жупан е сериозна титла. Озадачаващо е също така и странното съчетание на елементи от християнската религия, например големи кръстове. Както и надписи, започващи с кръст. Трудно може нещо от надписите да се разбере, освен че притежателите имат прабългарски имена", допълни проф. Димитров.

Той разказа още, че учените в миналото са смятали почти на 100%, че съкровището е българско, но напоследък местни унгарски националисти твърдят, че по-скоро е аварско, дори унгарско.

Според директора на НИМ съкровището очевидно е от онзи преходен период за България, когато част от населението вече е християнско, а друга част все още е езическо.

„Вярвали са в различни вери и за това съкровището, така да се каже, е задоволявало всички вкусове на епохата. Би трябвало някъде в началото на 60-те години на IX век да се датира", подчерта историкът и напомни, че оригиналът на съкровището се намира във Виена, а НИМ притежава музейно копие, подарък от австрийския канцлер Бруно Крайски при едно от посещението му в България.