/КРОСС/ Усещането за честна игра е важна човешка черта, но ново проучване показва, че тя е ключово поведение при кучетата и вълците, съобщава ВВС.

При извършените тестове ако на едно животно му се дава по-значителни награди когато изпълнява задача, другото изцяло изоставя участие.

Непоносимостта към несправедливостта при кучетата беше потвърдена при проучване през 2008 г. и беше отдавана на живота им с хората. Но включването и на вълци показва, че това усещане предшества опитомяването на кучетата.

Резултатите са публикувани в списание Current Biology.

Учените отдавна са установили, че усещането за несправедливост е изиграло важна роля в еволюцията на сътрудничеството между хората. В основата си става дума за това, че ако някой се отнася лошо към друг, този друг бързо се научава да спре да работи с него. Учените смятат, че това поведение е широко застъпено и при приматите.

В експеримента са изследвани кучета, отгледани по един и същи начин, и вълци, живели в глутници. Две животни от всеки вид са били поставени в съседни клетки, едната оборудвана с апарат с аларма. Когато кучето или вълка го натисне с лапа, в някои от случаите двете животни получават награда. Друг път обаче вълкът или кучето, изпълнило задачата, не получава нищо, докато партньорът му получава.

Освен това когато партньорът получава награда с по-голяма стойност, животното, изпълнило задачата, отказва да продължава да го прави.

"Когато несправедливостта е по-голяма, те спират да сътрудничат", обяснява Дженифър Еслър (Jennifer Essler) от Университета по ветеринарна медицина във Виена. "При някои от животните това поведение се появява наистина много, много бързо и силно. Един от вълците спря да сътрудничи след третия път, в който не получи нищо, докато за партньора му имаше награда. Мисля, че той беше толкова разстроен, че дори счупи апарата", допълва Еслър.

Фактът, че това поведение е налице и при вълците, и при кучетата помага да се опровергае теорията, че кучетата са научили концепцията за несправедливост, защото са били опитомени.

Експериментите показват, че вместо това поведението вероятно е наследено от общ предшественик на вълците и кучетата. "Много по-вероятно е, че това е нещо споделено от общ предшественик, отколкото да се твърди, че е еволюирало два пъти, или да се каже, че е дошло от одомашняването", коментира Еслър.

Социалният статус или йерархията също играят важна роля в експериментите, като кучета и вълци с по-високо положение се засягат по-бързо.

Човешкото влияние върху кучетата обаче не е изцяло изключено. Домашните кучета са по-малко чувствителни към несправедливото отношение. "Смятам, че е очевидно, че това е в резултат както от опитомяването, така и от техния опит с хората, защото се вижда разлика между питомците и кучета, живели в глутници", коментира Еслър.

"Имайки опит от живота си с хората, те са станали по-толерантни към несправедливостта, която идва от тях", допълва още тя.