Лична осигурителна сметка за всеки настояват частните болници
Секция: Здраве
22 Юни 2017 13:16
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Лична осигурителна сметка за всеки настояват частните болници

/КРОСС/ Искаме лична осигурителна сметка на всеки един гражданин в солидарния модел на здравеопазване - включително за пенсионерите и за децата. Това заяви на пресконференция в БТА председателят на Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) д-р Николай Болтаджиев. Той обясни, че са внесени три проекта за промени в законите, касаещи здравеопазването, предава news.bg.

Под 2 млн. души се осигуряват реално. Когато се направи справка, може да се види, че държавата би трябвало да осигурява около 4,5 млн. души. Искаме и за тези граждани да има разбивка - държавата точно колко е внесла всеки месец - за едно дете, за пенсионер - за всеки индивидуално. "Бюджетът се правеше на исторически принцип и държавата донаждаше. Държавата не е изряден платец на контингента, който осигурява", заяви д-р Болтаджиев.

Против сме държавата да осигурява, прокурори, следователи, военни, - хора на държавна позиция. Защо следователят и учителят не са на една плоскост, запита д-р Болтаджиев по повод, че държавата не осигурява учителите.

Трябва да се промени Закона за публичните финанси, категоричен е д-р Болтаджиев. Да се изведе и Касата извън бюджетната сметка на нещата. Парите за здраве се разпределят като част от Консолидирания държавен бюджет, който е 40% от БВП. Парите за здраве са обществен фонд, който не трябва да се разпределя от политиците.

Проблемите се задълбочават. Предложихме проекти за промяна на 3 закона, изготвени и от Центъра за защита на правата в здравеопазването, обясни председателят на сдружението на частните болници, обясни д-р Болтаджиев.

Той бе категоричен, че въведените преди 2 години лимити на болниците не решават проблемите. Дори медицинските стандарти, които падат в съда, не подобряват системата на здравеопазването.
Вместо това, стандартите водят до тежки финансови проблеми в болниците. Не се подобрява системата, тя не е в полза на пациентите, обясни д-р Болтаджиев.

Д-р Красимир Груев, който е член на УС на Сдружението на частните болници обясни, че няколко пъти правили сметка колко души осигурява държавата и тя все не излизала. Колко са пенсионерите, държавните служители, децата, запита той. Никой не може да каже колко са точно осигуряваните от държавата и това подклажда недоверието за кого колко се внася.

Парите, които идват от Здравната каса, се увеличават заради по-високите ни вноски.

Болничните легла в България не са толкова много, но са нефункционално разпределени. У нас леглата са само за активно лечение, а в чужбина има легла и за долекуване, но те съзнателно не се описват, обясни д-р Груев.

Не са много хоспитализациите в България. В пъти повече са хоспитализациите в западни страни, увери д-р Груев.

Той обясни, че медицинските стандарти описват как се извършва лечение - има куп изисквания, които означават болница. Не може да извадите сливиците на едно дете на зъболекарския стол. Трябва ви операционна, анестезиолог - това е сериозна операция. Всички процедури, обявени за извънболнична помощ се вършат само в болница. Единствената разлика е, че се води без пролежаване, обясни лекарят. Стандартите трябва да бъдат смекчени, призовават медиците.

Изваждането на лечебната дейност в извънболнична помощ изисква редица мерки. Медикът обясни, че за много от нещата в извънболнична помощ, заведенията са на загуба. Те трябва да поддържат лаборатории, аптека, да наемат специалисти на постоянни трудови договори за по 1-2 консултации през деня. Специалистите трудно могат да бъдат намерени - тези проблеми излизат от стандартите, обясни д-р Красимир Груев.

Стойчо Кацаров - председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) обясни, че лимитите на болниците са израз на мързел. Най-лесно е да ограничиш разходите и да ги разпределиш на порции, каза той.

Д-р Кацаров обясни, че ако липсва управленски капацитет,те имат готовност да помогнат. "Ако има управленска немощ, ние сме готови да бъдем вашата виагра, така че семейството да е добре, да идват европейски пациенти тук", каза д-р Кацаров.

Той разкритикува начина, по който иска да се направи само частична демонополизация и надграждащ модел. Това е начин да се избяга от темата за демонополизацията и да се реши въпроса. Или има надграждане на монопола, или няма - и в момента имаме надграждащ модел - доброволните Здравно-осигурителни фондове, обясни той.

Отново липсват лекарства за онкоболните, стана ясно от думите на д-р Кацаров. Здравната каса да плати на болниците за лекарствата на онколобниците. Това е огромен проблем, призна той и обясни, че болниците не печелят нищо от лекарствата, но те са огромно перо от техните бюджети. Забавянето на превеждане на пари от Касата до болниците за лекарства, създава спира наличието на лекарства в болниците.

В онкологиите няма лекарства. Пациент от София е върнат в Кюстендил, защото няма лекарство, даде пример той и очерта трите причини за липсата на лекарства.

Първата причина е реекспорта на медикаменти, от който се получава дефицит на лекарства. Втората причина за липса на лекарства - има въведени правила за доста лекарства или изваждането им от положителния лекарствен списък. Третият проблем е разсроченото плащане - всичко това рефлектира върху пациента, каза д-р Кацаров.