Растенията използват "мини-мозъци", за да решат кога да поникнат
Секция: Наука
26 Юни 2017 21:00
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Растенията използват "мини-мозъци", за да решат кога да поникнат

/КРОСС/ Виждали ли сте някога семената на растенията да изглеждат като че мислят? Учени са открили две малки групи клетки в зародишите на растенията, които действат по същия начин, по който човешкият мозък и помагат на растението да реши кога трябва да започне да покълва, съобщава Science alert.

Всъщност не става дума точно за наличие на сиво вещество, а за подобно на човешкия мозък разположение, с хормони, движещи се между два комплекта клетки по един и същи начин, както когато хората решават дали да направят нещо или не.

Проучването, извършено от учени от Университета в Бирмингам, е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).

Решението на растението кога да поникне е едно от най-важните по време на съществуването му. Ако е твърде скоро, растението може сериозно да бъде увредено от зимните условия; ако е твърде късно, може да бъде изпреварено от други, по-рано узрели растения.

Eкипът учени използва математически модел, за да покаже, че комуникацията между двете групи от клетки - едната осигуряваща латентност, а другата - покълване, контролира чувствителността на растенията към околната среда. Когато групата клетки за покълване победят, семената започват да никнат.

"Работата ни разкри съществено разделяне между компонентите в центъра за взимане на решение на едно растение", съобщава Жорж Басел (George Bassel), учен от екипа. "В човешкия мозък това разделяне се смята, че въвежда закъснение на времето - изглаждане на шумните сигнали от околната среда и увеличаване на точността, с която взимаме решения", обяснява още той. "Отделянето на тези части в "мозъците" на растенията се оказва централно за начина му на функциониране", добавя ученият.

Ситуацията е почти като тази ако две малки купчини клетки имат продължаващ спор дали или да не започнат процеса по поникване.

Центърът за взимане на решения е открит в края на корените на семената на Arabidopsis thaliana, проучвани от изследователите. Като побутват действието на хормона между двете групи, учените успяват да контролират времето на поникване.

Въз основа на първоначалните резултати от математическите модели, екипът разработва мутирало растение с по-силни химически връзки между клетките, за да покаже по този начин, че времето на поникване наистина зависи от сигналите, предавани към и от тези групи.

Разделянето между клетките позволява на семената на растенията да отговорят на повече външни стимули - според учените това е като да четеш оценки на критики за даден филм.

Нещо повече - предварителните модели показват, че повече семена биха поникнали при варираща околна среда, като колебания на температурите. Това още не може да бъде обяснено с точност. Може да е свързано за използване на температурните промени за развитие, когато сезоните се сменят или в зависимост от това колко дълбоко е заровено в почвата, цялата полезна информация, която може да бъде използвана за решение дали да се впусне в живота.

Според учените работата им ще бъде полезна при разработването на растения и култури в бъдеще - само трябва да се узнае повече за това какво "мислят" растенията. Семената биха могли да бъдат насочени към едновременно поникване или да бъдат по-устойчиви на климатичните промени.

Източник: НаукаOFFNews