Има разлика между аналогични храни на пазара в България и Западна Европа
Секция: БЪЛГАРИЯ
28 Юни 2017 09:20
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Има разлика между аналогични храни на пазара в България и Западна Европа

/КРОСС/ Българската агенция за безопасност на храните откри разлики между някои храни и напитки, предлагани и в България, и в някои страни в Западна Европа.

През последните седмици експерти от Агенцията закупиха 31 продукта от магазини у нас, Германия и Австрия.
На различни тестове бяха подложени безалкохолни напитки и плодови сокове, млечени и месни продукти, детски храни и шоколадови изделия.

„Смятам, че има разлики между продуктите, които се продават на българския и на европейския пазар. Важно е да се знае, че сравнителното изследване беше направено на идентични продукти от идентични марки, които се продават под едно и също наименование, както в България, така и в Централна и Западна Европа", обясни пред „Нова телевизия" заместник-председателят на Агенцията д-р Любомир Кулински.

„Едни и същи храни са с различни етикети. От 31 продукта, 24 са с идентични етикети, но при 7 продукта има разминаване", каза още д-р Кулински.

Къде са разликите?

В България една от газираните напитки съдържа фруктозо-глюкозен сироп, а в България - захар.
Натурален сок, продаван в Германия съдържа 100% плодов сок, докато аналогът на този продукт, продаван в България съдържа 97% плодов сок и 3% пулп.

В един от колбасите, продавани на българския пазар има повече вода в сравнение с неговия аналог на немския пазар.

Вредни ли са продуктите, продавани в България?

„Изобщо не говорим за безопасност. Храните са абсолютно безопасни, те дори са коректно етикетирани, въпросът е защо има разлика в етикета на сходни продукти", подчерта д-р Кулински.

В детските храни също има разминаване. При едно от пюретата разликата е в протеините - 1,5% на 100 г продукт в Германия и 1% в 100 г продукт у нас. Храните са безопасни, те са коректно етикетирани, въпросът е защо има тази разлика, запита реторично представителят на БАБХ.

Подобни разминавания има и при месните продукти. Изследвани са 6 вида - 1 шунка, 1 консерва и няколко вида колбаси. Специалистите първо са изследвали дали продуктът е от същото месо. Проверката е установила, че няма влагане на друг тип месо. Изследвани са и за соев протеин.

„Има разлики във физико-химичните изследвания, заяви д-р Кулински.

Проверено е и водното съдържание, белтъците, мазнините и т.н. В един от местните продукти колбас водното съдържание е с 3,2% по-високо от германското.

„Едва ли става дума за напомпване с вода, този продукт вероятно не е достатъчно изсъхнал, смята експертът от БАБХ.

Съдържанието на мазнини в българските продукти е с 1,2 % по-малко. Има разлика в съдържанието на сол - у нас то е с 0,12 повече от европейския

При проверката на шоколад е гледан външният вид, разрезната повърхност, цвета.

Установено е и различие в един и същ вид сирене. Проверката е наблегнала на вида, вкуса, разрезната повърхност. Немския аналог е бил по-бял.

По-късно днес (28 юни) от Агенцията по храните трябва да излезе и цялостният официален доклад за качеството на продуктите у нас и в чужбина.