/КРОСС/ "Левски е достойнството на България". Това каза академик Антон Дончев при официалното откриване на Деня на отворените врати в Националната библиотека по повод 180-годинишната от рождението на Васил Левски.

Ето словото на акад. Дончев:

Приятели, нашето събиране е само една проява на величието и силата на Левски - нас ни събира Левски. Този феникс - неговото тефтерче, който е излязъл от развалините на Народната библиотека през 1945 г., е единственото добро дело, свършено от американските бомбардировки. Ако не бяха се случили, можеше и до ден днешен да си седим и без други документи. Обаче след бомбардировките започват да разчистват и от папката с документите на Ботев изпада ето това прекрасно съкровище, което имаме възможност да докоснем и което е докосвал Дякона.

Срещнал съм Левски на крехка, както се казва сега, възраст. И до ден днешен съм търсил думата, която би могла всъщност да го изрази. Появи се една дума, която много сериозно изразява тази същност - "икона". Намерил съм и една друга дума, която, мисля, също изразява същността на Левски - думата "достойнство".

Към конституцията на Европейския съюз, има една малка книжка, която се нарича "Права на европееца". Колкото и да е странно, но преди свободите, преди правата има един отдел за достойнството. Правото на всеки европеец е да има достойнство.

Левски е достойнството на България. Левски е не само Рила, не само Пирин, които изглеждат невероятно величествени, а изведнъж ти стават и и близки, като видиш горите им. Левски е велик и когато гледаш надалеч, и когато вникнеш в неговото тефтерче. Но главното е достойнството.

Защо европейците са го избрали и защо на мен ми се струва, че Левски е изразът на това достойнство? Достойнството е гръбнакът на личността и на обществото. Той ни позволява челата да са изправени, да гледаме напред, да сме изправени като хора. Непрекъснато се приказва как под сянката на султана идвали от еди-къде си, пък как били богати, пък имали къщи и прочее. Защо тези хора ще се вдигнат и ще тръгнат да умират? Те са умирали заради онова, което се нарича ДОСТОЙНСТВО. Което не се продава, не се купува, без него не се живее. Левски ни учи, учил ни е и ще продължи да ни учи на това какво е човешко достойнство, какво е човешка личност.

Човекът, който за първи път се обръща към Левски, това е Захари Стоянов. В неговата малка книжка "Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му", колкото и да е странно, за пръв път обръща очите на българския народ към Левски. На нас ни изглежда странно, но ако този човек не беше написал тази книжка и една статия преди това, нямаше да бъде написана "Епопея на забравените". Вазов изведнъж се стрясва, като разбира всъщност тия бурени, тази забрава, в които потъват образи и хора г. И написва най-невероятната поема за този човек, чиято биография е написана.

Левски е с нас. Но пламъкът на делото му, помислите на Левски могат да горят само ако ние хвърлим в кладата нашите помисли, нашите желания, нашата чистота. Защото той е един наистина невероятен човек. Той ни показва, че нищо не може да бъде направено, ако човек няма чисто сърце и чисти ръце.