България поискала имената на 77-те, свързани с ИДИЛ, но Турция не отговаря
Секция: БЪЛГАРИЯ
22 Юли 2017 12:31
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
България поискала имената на 77-те, свързани с ИДИЛ, но Турция не отговаря

/КРОСС/ Българското посолство е отправило запитване кои са 77-те български граждани, които имат забрана за влизане в Турция по подозрение във връзки с терористични организации. Това обяви посланикът ни в Анкара Надежда Нейнски пред БТВ.

Както е известно властите в Анкара обявиха списък от над 50 хиляди чужди раждани, на които се забранява влизането в страната по тази причина. Нейнски посочи, че списъкът е много по-голям и най-много хора има от Русия, Франция, Германия и Белгия.

Посланикът обяви, че се визират конкретно връзки с „Исмямска държава". Тя допълни, че българското посолство е направило запитване за това кои точно са хората, но нямат отговор.

„Теми свързани с националната сигурност са много деликатни. Счита се, че щом е свързано с националната сигурност не изисква допълнителни подробности", добави Нейнски.

„Процесите в Турция са много динамични след опита за преврат. Най-голямата промяна е въвеждането на извънредно положение. Във всяка страна това значи съществена промяна на работата на институциите и ограничаването на граждански права", обясни Нейнски.

Според нея, ситуацията в Турция е сложна за коментар, а отношенията между Турция и ЕС има своите пикове и спадове.

„Имаше едно замразяване на отношенията, което се счита, че се размрази на срещата на върха на НАТО в Брюксел. Най-важното е да не бъде прекъснат диалога", категорична е посланик Нейнски.

„В момента отношенията София -Анкара са много добри, може да имаме различия, но имаме добър регулярен диалог на различни нива", коментира още тя.

„Имаше няколко примера на вмешателство на Турция в българските работи", заяви Нейнски с уточнението, че посланиците могат да са наблюдатели, но не и участници в процесите в страната, в която са акредитирани.

„За нас споразумението за бежанците работи, но то е обвързано с темата за визовата либерализация", добави още тя.