/КРОСС/ При разкриването на плажовете има двоен стандарт, който застрашава безопасността на плажуващите. Това стана ясно на кръгла маса, с която бе даден финал на „Седмицата на водното спасяване", организирана от Обл.С на БЧК-Варна и общината. В дискусията участваха и представители на МВР, РЗИ, Спешна помощ и хотелиери. Междуведомствената комисия към общината, която дава разрешение за откриване на басейни и плажове, до момента е проверила и издала нужните документи за 9 пясъчни ивици и за 171 басейна при работещи близо 270. Сред тях обаче не e градският плаж. Концесионерите му сметнали, че само Министерството на туризма може да ги проверява и няма нужда да искат разрешение за откриване от местната власт. Казуси като този трябва да бъдат уредени с промени в остарялата Наредба за водноспасителна дейност, за да се осигури наистина ефективен контрол на плажовете, коментираха специалисти, цитирани от "Монитор".

„Сега няма и санкции, затова много стопани на водни обекти не подават документи и работят нелегално", коментира председателят на специалистите по водно спасяване в БЧК-Варна - Велислав Цеков. Според доайен във водното спасяване Лаврентий Силов, спасителите на градския плаж от няколко години работят със сертификати, които не са заверени от БЧК. Организацията е единствената у нас, оторизирана законово да заверява талони за правоспособност на спасителите и да ги обучава. Областният съвет-Варна е лидер в тази дейност с 557 обучени нови кадри за последните 3 години и още 95 от началото на тази година. „Ако курсовете станат частни, цената им ще скочи до 1000 лв., тъй като са нужни много средства за оборудване", категорични бяха Силов и Наталия Стоянова от дирекция „Национална водноспасителна служба" към НС на БЧК. Тя добави, че броят на спасителите намалява заради масовата емиграция и тенденцията за обездвижване на младежите. Затова плуването и другите спортове трябва да влязат в обучението на децата още от предучилищна възраст. Те са сред най-застрашените от удавяне, съобщи доц. Димитър Ставрев от Медицинския университет във Варна, дългогодишен инструктор в БЧК. Той цитира данни на СЗО, според които удавянията са третата причина за смъртност при подрастващите. 372 000 души в цял свят годишно умират от удавяне, половината са до 24 г., като мъжете са двойно повече от жените. У нас жертвите са 130 годишно, от които 2/3 намират смъртта си във вътрешните водоеми. България обаче е сред държавите с ниска смъртност, заедно с развити държави като Канада, САЩ, Великобритания и Испания. Статистика на НВС показва, че броят на загиналите от удавяне у нас деца през последните 3 години е бил 59, с 22 по-малко от предходните 3 години. Основна причина за фаталните инциденти с деца е заниженият родителски контрол, а при възрастните - обилно хранене, употреба на алкохол и наркотици преди къпане.

Броят на жертвите обаче намалява в резултат на непрекъснатото усъвършенстване на системата за водно спасяване, която е и международно призната, подчерта доц. Ставрев. Край морето проблемни точки остават плажовете без спасители, които само във Варненско този сезон са 25. Част от тях, като „Паша дере", „Фичоза" и „Камчия" са любими места за отдих на варненци и са препълнени през почивните дни. „Държавата не може да осигури навреме и достатъчно спасителни постове. Затова БЧК настоява тя да върне плажовете на общините. Всеки кмет е заинтересован да няма удавници в неговата община и ще намери варианти за осигуряване на водна охрана, за заетост на спасителите през зимата и за ранна подготовка на плажовете за сезона", категоричен бе шефът на Обл.С на БЧК-Варна, Илия Раев.