/КРОСС/ Най-малкият космически кораб, някога създаван от хората, наречен Sprite, успя да върне сигнал, докато е в околоземна орбита на около 650 км от Земята.

Стартът на сондата е част от подготовката за полета на такива устройства в съседната звездна система, Алфа Кентавър.

Sprite представлява всъщност "летящ компютърен чип", който тежи само 4 грама с размер на бисквитка, съобщава Phys.org..

Той е все още далеч от целта, където неговото потомство, може би, някой ден ще стигне - съседната звездна система Алфа Кентавър на 38 трилиона километра. Мечтата е космически кораби, подобни на Sprite, да заснемат отблизо звездната система и да съберат данни, а може би дори да открият следи от извънземен живот.

Малкият Sprite някой ден може да отговори на големите въпроси за живота във Вселената: Сами ли сме? Има ли обитаеми светове там? Ако е така, може ли да се стигне до тях?

Това е амбиция, в която са вложени умът и банковите сметки на основателите на проекта от Силициевата долина, водени и финансирани за първите пет години с 100 млн долара, дарени от интернет предприемача Юрий Милнер. Бордът на Breakthrough Starshot се състои от Милнър, космологът Стивън Хокинг от Университета Кеймбридж и собственикът на Facebook Марк Зукърбърг.

Sprite е плод на въображението на Зак Манчестър (Zac Manchester), чиято стартъп кампания "KickSat" в Университета Корнел представи първите средства за разработване на концепцията. Този месец той се присъединява към факултета за аеронавтика и астронавтика в Станфорд.

Sprite има братя и сестри - няколко Sprite-а стартираха на 23 юни - но няма вест от тях и не са способни да летят самостоятелно.

В крайна сметка, Sprite трябва да бъде дори по-малък и по-лек. Той трябва да тежи по-малко от един грам и да бъде снабден с платно.

През август същата година стана известно, че е открита земеподобна планета около Проксима Кентавър. Разстоянието от планета Proxima b до звездата майка, е 7 милиона километра - само 5% от разстоянието между Земята и Слънцето. Планетата е много по-близо до своята звезда, отколкото Меркурий е до Слънцето, но Проксима е много по-слаба от Слънцето. Така се оказва, че Proxima b попада в обитаемата зона на своята звезда. Смята се, че температурата на повърхността й позволява водата да съществува в течно състояние.