Тероризъм с лозунги не се бори
Секция: Коментари
22 Август 2017 14:21
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Тероризъм с лозунги не се бори

/КРОСС/ И пак "Не ни е страх!"

И пак: "Ние сме по-силни!"
„Аз съм...този път „Барселона", „Хелзинки".

И имитация на прегръдки на солидарност с доближаване на главите, симулирайки целувка, но така че да не бъде нарушено личното пространство, както го изискват директивите на Европейския съюз и задължителното ритуално енергично търкане на гърбовете.

Обичайните бдения на местопроизшествието със свещопалене и трупане на камари цветя.

Съболезнованията на колегите президенти, премиери, парламентарни шефове, „дълбоко потресени от недопустимото посегателство срещу човешкия живот" - както оригиналничи Главчев. Дори Камата изневерява на нестандартния си стил и го кара по шаблона:"По-силни сме от терористите!"

Авторите на „недопустимите посегателства" си посипват главите с пепел, препасват ножа, пищова, експлозивите и, водени от величието на Аллаха, тръгват към следващия обект. Имало го е и преди, но тогава беше извънредно произшествие, а сега рутина. Единственото неизвестно е къде ще гръмне следващия път, по коя най-оживена улица ще закриволичи камионът терминатор. Онзи ден Ница, вчера Барцелона, да се готви...де някой да можеше да каже кой е следващият.

Още преди 2 месеца ЦРУ предупредило службите в Каталуня за подготвян атентат и дори съвсем конкретно информирало испанските колеги, че една от възможните цели е ул."Рамбла", където именно се разигра кървавият екшън. „Да си гледат техните проблеми тия от ЦРУ, тях Тръмп скоро ще ги закрие". В Туитър Ислямска държава съвсем честно информира:"Ние ще осъществим джихад в Испания и ще си върнем нашата земя. Атаката в Андалусия е неизбежна. Това е волята на Аллах".

„Нашата земя" - що за абсурд! Не чак толкова голям, особено ако е удобен за каузата на джихадистите. Арабите покоряват Иберийския полуостров в 711 г, маврите наричат завоюваната територия Ал Андалус и я владеят почти девет века - до 1492 г. Ами дошло ред Аллах да си потърси вересиите.

Тогава, в Осми век, са стъпили на Иберийския полуостров като завоеватели, сега в 21 век вилнеят из Европа като поканени. Госпожа Меркел разтвори любвеобилна прегръдка, брюкселските чиновници формулираха правилата на политкоректното отношение към тях, разни хелзинкски и други правозащитници следят някой да не погледне накриво скъпите гости.

Впрочем гостоприемството не почва от Меркел, да бъдем справедливи. Между 1988 и 1993 г ми се налагаше всяка година в края на август да пътувам през Югославия и Унгария към Централна Европа. Не успях нито веднъж да измина хилядата километра до Прага за един ден, не само поради качеството на шосетата. Върволицата старички автомобили с многобройна челяд вътре, изкарали почивката в родината Турция, се връщаше на работа в Европа. „Поканени" там за да икономисват работодателите от фонд „Работна заплата". Тук споменавам личните си впечатления от керваните гастарбайтери, на които съм бил свидетел. Но по същите, главно икономически причини, в Западна Европа намериха своя нова родина милиони родени в Северна Африка и техните потомци впоследствие. Така се оформяха гетата, мюзеините гъгнеха от минаретата - каква екзотика в центъра на Европа, а?

Гетата днес са автономни зони, и дори да не е така рисковано да влезеш в тях като във „Факултето" и „Столипиново" си е все пак авантюра, неизключваща неприятни преживявания. Първооснователите, гастарбайтерите отпреди три-четири десетилетия, все пак по-скоро се приспособяваха към реда,закона, правилата на живот на приемащата страна. Върху техните потомци сега оказват влияние много фактори, които променят картината: физическото присъствие на едноверци от бежанската вълна, заляла Европа; мизерното съществуване в гетото, сравнено с охолството в съседния квартал и проговаря „вековната злоба на роба" както гениално го е написал Гео; съществуването и активността ислямистките движения, като се почне от „Ал Кайда", „Ан Нусра" и се стигне до Ислямска държава - ДАЕШ.

В техните редици се включват второто и следващите поколения, родени в Европа и израснали в гетатата. Те са идеален обект за въздействие, приемат ислямистката идеология, включват се във фронтовете в Близкия изток /над 20 000 от десетки страни/, а част от тях се връщат после в Европа - обучени да боравят с оръжието, с бойна закалка и идеологическа мотивация. По правило кръвопролитните атентати, включително последният в Барцелона, са актове именно на родени в Европа потомци на преселници от Магреба.

А ние - „не се страхуваме", „по-силни сме от вас", трупаме камари цветя на лобното място, пишем си съболезнователни послания. Да не би да е нещо по-нешаблонно от „Вечна дружба!" или „С БКП напред!". Е, сега не се целуваме по Брежневски уста в уста , а си търкаме ритуално гърбовете в знак на съпричастие.

Много идеи се развиха, много форуми се свикаха и приказки се изприказваха в търсене на отговор „Какво да се прави". Задал го е още Ленин, по друг повод. Вече почти десетилетие резултат няма. Защото все гледаме да не се нарушат някакси общочовешките ценности, да не изневерим на мултиглобализма, да не ни обвинят в нетолерантност, да не разсърдим някое НПО.

Сигурно ще се стори абсурдно, особено на хора, които помнят автора като убеден защитник на палестинската кауза и критик на ционизма. Вече седем десетилетия Държавата Израел съществува във враждебно обкръжение, което е далече по-неблагоприятно от условията в Европа и проблемите, пред които е изправена през последните години. Значи Държавата Израел е намерила ключа за максимално гарантиране на сигурността на своите граждани. Ами уважаеми и не дотам политици и държавници, ръководители на съответни министерства и организации, вижте там, на стаж в Израел ли ще идете, израелски инструктори ли ще поканите. Може пък да помогне, повече от заклинанията „Не ни е страх" и „Ние сме по-силни от терористите". И да не обръщаме голямо внимание на правозащитниците като ревнат срещу неприемливостта на колективните наказания, примерно.

Автор: Канстантин Иванов