/КРОСС/ Работодателите нямат правото да следят служебните имейли на работниците си, освен ако работниците предварително и изрично не бъдат уведомени за това.

С това решение излезе Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Следователно всички държави, които членуват в Съвета на Европа, трябва да приложат това решение като законова практика. Припомняме, в Съвета на Европа членуват общо 47 държави, между които са и всичките 28 страни членки на ЕС.

Към момента някои държави, членуващи в Съвета на Европа, позволяват на бизнеса да следи изкъсо работната си ръка - в някои държави работодателите имат правото да четат електронната поща на служителите си.

БНТ разказва за случай от 2007 година, когато румънецът Богдан Михай е бил уволнен от службата си, тъй като използвал служебния си профил за лична комуникация с годеницата си в чат приложение. След като бил уволнен програмистът завежда дело в румънски съд. Тогава румънецът пледира, че му е нарушено личното пространство.

Съобщенията съдържали информация за здравето и сексуалния живот на уволнения и годеницата му. Подобна информация може да бъде възприета и като лични данни. Въпреки това обаче съдът отсъжда в полза на работодателя.

Позовавайки се на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, румънецът се обръща към ЕСПЧ.

Първото отсъждане по случая било миналата година. Тогава Съдът в Страсбург решава, че личното пространство на служителя наистина е накърнено. Въпреки това обаче работодателите имали правото да следят комуникациите на служителите си, които били осъществени с корпоративни средства.

Решението на ЕСПЧ от вчера обаче е друго - Съдът ревизира миналогодишното си решение и посочва, че работодателите нямат право да следят комуникациите на служителите си. Разговорите на служителите на дадена фирма се възприемат като лично пространство и могат да съдържат лични данни.

Решението на ЕСПЧ е и изключително актуално с оглед на дебатите, предизвикани от все по-размитите граници между личния и професионален живот.

Румъния няма да изплаща обезщетение на уволения гражданин. Държавата трябва да покрие само разноските по делото.