/КРОСС/ Добрич със суджуците, Винеградец с детето-снайпер не бива да се разглеждат така, както се разглеждат - като изолирани случаи. В соца се разсъждаваше по подобен начин - на отделни места, отделни хора погазват социалистическата законност, но иначе социалистическото ни общество става все по-развито и демокрацията все по-общонародна...

Тези случаи не са някакви случайни, епизодични пъпки, загрозяващи днешното лице на нашата държава. Не са неестетични пъпчици, които като ги намажеш с крем „Здраве" и с малко фон дьо тен и лицето на държавата ни ще светне и ще засияе с непорочна красота.

Тези случаи са грозни циреи, които не са повърхностни дефекти, а симптоми на много тежко вътрешно, системни и структурно, ценностно и социално заболяване на българската държава!

Тяхното лечение няма да мине с крем „Здраве" и фон дьо тен. Трябват химиотерапии и тежки операции, тежки операции и химиотерапии.

България е болна, много болна. В годините след установяването на статуквото на Прехода, а това са последните десетина години на проолигархичния постсоц, метастазите на простотията и некадърността, на арогантността и наглостта, на пълната липса на стратегическо мислене и абсурдния дефицит на мениджърски капацитет, на игричките на власт и пиарния маскен бал, на профукването на европейските милиони и опоскването на взетите като кредити милиарди, доведоха до фалит на самия начин, по който България се управлява и до задънена улица на безхаберния път, по който тя върви.

Моделът на проолигархичният постсоц е изчерпан, той не може да продължи нататък както досега - с имитации на демокрация и с разнормализация на държавата като система от подсистеми, с превръщането на всичко в насипното състояние на властова безпомощност.

Страшното безсилие, останалият без съвременен език диалектен стил на властово говорене, умишленото създаване на видимост, че да се управлява държава е много просто нещо и може да става между впрочем и между рязане на ленти, даване на интервюта, спортни развлечения и показни гротескно-панаирни акции, така свалят летвата надолу, че по места става с пъти по-страшно дори от страшното безсилие по върховете. Местните дерибеи са като от един калъп (защото толкова разбират от кадрови подбор патроните и патриарсите в Центъра) - прости и простаци, алчни и нагли, арогантни и агресивни, всяващи страх и нямащи свян, прикриващи се зад своите партийни лидери и изобщо не прикриващи своите ниски страсти и низки апетити.

Отново и отново ще кажа с изключителна тревога и огромна болка за България следните четири неща:
1. Така повече не може да се продължава - възможностите да се поддържа такова съществуване са изчерпани.
2. Ние създадохме общество, което е по-уродливо в много отношения дори от обречения на неизбежен провал соц.
3. Ако обществото не се освести, много от тежките щети, нанесени на държавата ни ще станат необратими и непоправими.
4. Страната ни приближава до онази критична точка, когато не приоритетна, а единствена стратегия за поведение на всеки що-годе разумен човек, на всичко читаво и годно от 15 до 50 годишна възраст ще стане максимално бързо спасяване от България, заминаване от нея задълго или дори с еднопосочен билет...

Автор: Проф. Николай Слатински, Фейсбук