Антрополог: Престъпления като отвличането са много тежък удар върху доверието в институциите
Секция: БЪЛГАРИЯ
12 Септември 2017 08:55
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Антрополог: Престъпления като отвличането са много тежък удар върху доверието в институциите

/КРОСС/ "Престъпления като отвличането са много тежък удар върху социалната тъкан и доверието в българските институции", коментира за БНТ антропологът Харалан Александров. "Усещането за безпомощност и за провал на обществото в лицето на овластените институции да защити жертвата, е много изразено. Тези тип престъпления са нещо като пробив в ежедневието, усещането за сигурен свят и пропадане в мрак безумие и страдание", допълва антропологът.

Според психолога Младен Владимиров липсата на информация води до страхове в обществото като и двамата изразиха надежда институциите да излязат по-скоро с официална информация за случая, както и да бъдат намерени похитителите.

Харалан Александров заяви още, че в тези случаи има опасно високи нива на нагласи, които са характерни за гетото. "Отвличането е престъпление, характерно за страни с две черти - много големи социални неравности или страни от третия свят.", по думите му стремежът България да премине към страни от "първия свят", е поставено на голямо изпитание и това е изключително тежък пробив. Според него една от основните причини е нарастващата необразованост и оскотяване на част от населението.

"Далеч не е изживян травматичният рефлекс на тоталитарния ум да стоиш далеч от властта. Всеки досег с държавата е повече проблем или неприятност, отколкото подкрепа. Вероятно за много хора досегът до държавата е толкова стресиращ, колкото до подземния свят", казва още Харалан Александров по повод страха на хората да се доверят на институциите.

Младен Владимиров, психолог: "Когато ние нямаме информация, имаме свойство да запълваме липсата й със своите страхове, както и да мразим успелите и богатите и може дори да превърнем в герои и кумири тези, които взимат от богатите. Имаме склонност да запълним липсата на информацията с наши вярвания, очаквания и потребности. Щом държавата не може да се намеси, може да дойде друга форма, която да регулира ситуацията. В една трудна или кризисна ситуация имаме такава нужда, някой да дойде и да регулира този процес", каза Владимиров.

Според психолога разпадът на връзките с другите води до емпатия и това обяснява защо сме склонни към агресия или корупция. "Защото смятаме, че няма кой да ни подаде ръка", уточни той.