/КРОСС/ София домакинства 13-ата ежегодна международна конференция „Тероризъм и електронни медии". Организатор на събитието е Международната академия за телевизия и радио (IATR) с подкрепата на руската Федерална агенция по печат и масови комуникации. Основната цел на конференцията е привличане вниманието на световните медии, националните правителства и обществени организации към проблемите по противодействие на международния тероризъм чрез електронните медии. За това как журналистът може да помогне с работата си в борбата с тероризма и за държавната политика в тази сфера, Агенция КРОСС разговаря с дългогодишния разследващ журналист, а сега депутат в 44 НС Елена Йончева

- Къде грешат журналистите в отразяването на терористичните атаки? Има ли граници, които не бива да се прекрачват и обратното, има ли такива, зад които журналистите не смеят да отидат?
- Съществува много голяма опасност от елементарен подход при отразяване на тероризма. Средствата за масова информация и журналистите в тях не могат да се борят с тероризма. Той е методология. Единственият начин журналистите да имаме своя принос в борбата с него е всъщност да показваме кои са причините, довели до тези прояви. За да покажем причините, ние трябва да дадем повече светлина върху един терористичен акт, т.е. да не се концентрираме само върху това на колко години е извършителят, какви са семейството му, младежките му години, а да видим целия контекст на дадената ситуация. Това е важно, защото тероризмът е следствие на конкретни действия на различни европейски и американски правителства. Те са следствие на нещо, което вече се е случило, те са отговор. Когато не говорим за причините, довели до акта ние просто отразяваме поредното събитие, което ще е само част от още такива в бъдеще. В инструментариума на журналиста е не само да отразява, но и да подтиква хората към размисъл. Когато този инструмент - размисълът - липсва и даваме само сухите факти, всяваме паника. Хората не са свикнали, а не са и длъжни, да си задават въпроса защо се случва това.

- Липсата на размисъл по тази тема как кореспондира с държавната политика? Има ли вина всеки от нас за това да се случват тези събития?
- Вината ни е в това, че сме дали доверието си на една или друга политическа сила. Тя от своя страна провежда определени политики. Хората са заети, не винаги имат възможност да се запознаят с всяка политика на избраниците си поотделно, тук отново е ролята на журналистите - да дава пълна светлина на събитията.
Според мен трябва да се търси предисторията във всяко събитие. Например, най-лесно е да кажем, че терористът е психопат и с това да приключим. Така обаче няма място за нашия критичен анализ. Трябва да разберем защо се случва дадено събитие, за да можем да го предотвратим оттук-нататък.

- Страната ни има ли волята и какво прави съответно в това да осъзнае кръстопътното си разположение и фактът, че оттук минава една част от тези хора?
- През нашата страна наистина минава една част от радикализираните, това е важна за мен тема. Българската държава, всички ние, платихме да бъде построено едно сериозно възпрепятстващо съоръжение, а получихме нещо, което няма капацитет да изпълни функцията си. Имаме сериозни съмнения за корупция. Знаете, дала съм на прокуратурата достатъчно документи и в момента тече проверката. В прокуратурата и в ДАНС тече проверка, защото има съмнение за корупционна практика. Това съоръжение просто не изпълнява функцията си. Показването на оградата от въздуха наистина е много впечатляващо, но когато я видиш на живо ефектът е друг. Едва тогава започва ровенето в документите, виждаш какво са направили в съседна Гърция по границата с Турция, за да не преминава никой границата и започваш да се чудиш защо у нас не е така.