/КРОСС/ КНСБ предупреди, че в законопроекта, с който трябва да се реши проблемът с дължимите заплати, липсват съществени предложения на синдиката и омбудсмана.

Равносметката показва, че от общия законопроект на синдикат и обществен защитник, на финала отпадат важни моменти. Работниците няма да преминат от сегашното четвърто на първо място в листата на кредиторите. Няма да се забрани прехвърлянето на фирми, които дължат заплати. Ощетените няма да получат и правото да откриват производство по несъстоятелност.

Вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов очаква Конституционният съд да се произнесе и по жалбата на Мая Манолова по действащия сега текст, че на работника се дължи гарантиран размер само 60% от заплатата.

„Ако Конституционният съд уважи това искане, но според нас в много голяма степен проблемът с неизплатените възнаграждения ще бъде притиснат до едни поносими размери", каза Христов, цитиран от БНР.

Между 40 и 70 млн. лева годишно са забавените заплати - по данни на Инспекцията по труда, но информацията се основава само на проверки:

„Какво е истинското състояние в страната, никой не знае. Но и това, което се констатира, не е малко. Един човек да не си е получил заплатата навреме, възниква въпросът защо след като Конституцията казва, че трябва всичко да си получи, той не е получил".