/КРОСС/ Дори и за виртуалните дисиденти, тоест хората, които страхливо пристъпват в социалните мрежи и държат на информационната си хигиена, няма как да не е станало ясно, че лидерът на "Атака" Волен Сидеров вдига тежка сватба и държи светът да научи за нея. Електронни агенции през 15 минути предаваха на живо какво се случва на вълнуващото събитие. "Волен Сидеров дойде с ретро-автомобил", "Булката е със снежно бяла рокля", "Бойко Борисов се появи на сватбата"... Дори човек да не държи на светските подробности, нямаше как да ги пропусне. На тържеството били поканени най-известните български изпълнители - Тони Димитрова, Васил Найденов, Силвия Кацарова и още поне десетина. Човек дори и да няма калкулатор ще направи сметката, че само парите платени за музика могат да изплатят пенсиите на половин София. А това е едва началото - следват сватбените покани под формата на вестник, пир в елитен столичен ресторант, чийто цени къртят зъбите, цяла сюрия от известни гости, воглаве с премиера, министрите и кой ли още не от столичния хайлайф. Водопади от уиски, фонтани от шампанско, скъпи рокли, луксозни костюми, пури, коли, цветя, светски шум, суматоха, папараци, любопитни журналисти. Можем да си поиграем с цифрите, но събрано накуп целият този кеф, лукс и възторг сигурно е закръглил половин милион лева, а може и повече. Разгледайте снимките - те просто крещят "богатство".

Да си богат, разбира се, не е престъпление. Нито пък сватбите по холивудски са извън закона. Всеки човек има правото да се отдава на щастието по начините по които са достъпни и възможни за него. Волен Сидеров е решил да пръска пари. Това не е само негова мания. Целият новоизлюпен български елит преживява себе си единствено през демонстрация на богатство. Това е формата да се отличиш от останалите лузъри. Ония там отвън ресторанта и тези в ресторанта, опиянени от собственото си величие и финансови възможности. Не ме разбирайте погрешно - това не е заклеймяване. Всеки друг би бил оправдан в подобно действие. Но Волен Сидеров... Волен? Дали той има правото на това? Дали тази демонстрация не убива мигом цялата му политическа кариера и предишни битки? Той сигурно има своя отговор, но моят е положителен.

Все пак в последните две години, преди сегашното хващане на властта за шлифера, "Атака" беше иззела крайнолявото говорене - то не бяха речи срещу монополисти, властимащи, хвърляне на амбразурата за всички, които взимат малки заплати и страдат от всекидневните бичове на порочната власт. През голяма част от времето не съм бил съгласен с "Атака", нито с Волен, но тяхната социална битка беше достойна за уважение. Винаги съм смятал, че те поставят точна диагноза с грешни причини за нея, но по същество бяха прави за много от нещата, които говорят. Оставяме национализма настрани, той е блатиста територия в която няма пътеки. Но социалните каузи са винаги смислени.

Само че какво социално има в демонстрацията на богатство и лукс в държавата, където за една бройка щяха да въведат черно-бели учебници за бедни? Къде е "Атака" днес да говори за тези неща, къде е Волен да се изкаже по темата?

Къде е онзи борец срещу Бойко Борисов и цялата деградация на неговата политическа философия? Волен от миналото сигурно би извадил пистолет на сегашния Волен като вижда как кулминацията на сватбата е пристигането на същия този Борисов. И това не е израз на политическа мъдрост или някакъв пристъп на здрав разум. Това уви е симптом за същата тази поквара, която "Атака" в своите хулигански години ненавиждаше. Те бяха антисистемни по грубия начин, а днес са се вписали в статуквото луксозно сред тави с ордьоври и изпълнителни келнери. Предишната "Атака" сигурно никога не е била бедна партия, но беше изразител на един гняв, който продължава да клокочи и днес. Само че гласът му остана самотен. Защото антисистемните бунтари днес са костюмари, които се опияняват от лукса и обичат да правят заглавия в жълтите сайтове.
Никога не съм бил симпатизант на "Атака", но подозирам какво чувстват в тези мигове онези, които вярваха. Защото няма как да си господар на луксозните ресторанти и говорител на гневните едновременно. Двете неща се намират в диалектическо противоречие. В един от смислените си мигове като политик, май беше в началото на 42-рото Народно събрание, Волен Сидеров дръпна една реч към посланиците на чужди държави като им каза да не дават акъл и готови рецепти на българския народ. Онзи политик, опасявам се, остана в миналото. Да, край него винаги е имало скандали, шумотевици, пластмасови маси, нощни сбивания и какви ли не клоунади, но това не разруши образа му докрай, защото много хора бяха убедени, че той е гласът на социалното недоволство, говорителят против политическата некоректност, която задушава и така нататък. Днес вече всички хейтъри на "Атака" трябва да са сигурни - онази партия е останала в далечното минало. Това, което е тя днес предпочита шампанското, а не скандалите. То се радва на луксозно битие, а не на парламентарните битки, кефи се на демонстрацията на богатство и забрави онези, които са ударени от прехода и нямат никакъв изход от мизерията.

Тъпо е човек от друга политическа сила да оценява други формации. Но това е диагноза не на "Атака", която като всяка подобна партия е преходно явление. Това е диагноза на процес, при който системата дресира бунтарите, опитомява несъгласните и прави от хулиганите участници във вечната фабрика за произвеждане на статукво.

Само мога да си представя колко много хора са гледали тези снимки с огорчение и тъга. Те демонстрират свят, който е недостъпен за тях, който арогантно не иска да ги припознае. Който, в крайна сметка, е толкова различен от техния, че ги дели не пропаст, а цяла бездна. Не знам дали Волен Сидеров в началото на своята политическа кариера си е представял, че ще стигне дотук. Сватбата му е личен успех. Но знакът, който тя даде е прострелване в слепочието. Волен избра богатството. Опасявам се обаче, че то ще му приседне, независимо как се чувства днес.

Автор: Александър Симов