/КРОСС/ Раздаването на Нобеловите награди е едно от най-вълнуващите събития в света на съвременната наука. Мнозина по света са чували думите "Нобелова награда" и голяма част от тях имат някаква представа за значението на това понятие.

Но паралелно с възприемането на Нобеловите награди като един универсален културен символ, относително рядко се говори за човека, положил тяхното начало - Алфред Нобел.

Тъй като на днешната дата е неговият рожден ден, смятаме да ви разкажем малко повече за живота му.

Алфред Нобел е роден на 21 октомври, 1833 г. в Стокхолм, Швеция, в семейството на Имануел Нобел, архитект и изобретател, и Каролина Андриет Нобел.

Семейството живее дълго време в бедност и от общо 8 деца единствено Алфред и трима негови братя оцеляват след детска възраст.

От своя баща, който всъщност е потомък на известен шведски учен, момчето развива интерес към инженерството, по-конкретно в сферата на експлозивите, и научава основните принципи на полето още в ранна възраст.

В резултат на множеството бизнес провали на Имануел Нобел, семейството се мести през 1842 г. в Сант Петербург. Няколко години по-рано баща му успява да развие производството на машинни части и експлозиви и това позволява на родителите на младия Алфред да го пращат на частни уроци.

Макар и никога да не получава формално гимназиално и университетско образование, на 17 години Нобел вече говори свободно пет езика - Френски, Руски, Английски, Немски и Италиански. Интересува се силно от химия и физика и също така пише поезия и драми.

Баща му, който желае неговите синове да станат също инженери, не одобрява влечението на младия Алфред към поезията и го намира за затворен. Поради тази причина решава да го изпрати да се обучава в чужбина.
За кратък период от време Алфред посещава Швеция, Германия, Франция и САЩ. Среща се с известни учени и работи заедно с тях в частните им лаборатории.

Когато се завръща в Швеция, Алфред концентрира усилията си в разработването на нитроглицерина като експлозив. През 1867 разработката получава патент под наименованието "динамит".

В следващите години Нобел успява да докаже себе си като умел предприемач и бизнесмен. Към края на 19 в. неговите фабрики и лаборатории се простират
на повече от 90 места в 20 страни по света.

Макар и да живее в Париж, той обича да пътува много. Виктор Юго дори го определя като "най-богатият скитник на Европа". Когато не пътува, Нобел прекарва дълги часове в работа над технологията на експлозивите и други химични изобретения, включително материали като синтетичната гума и кожа, изкуствена коприна и тн. В резултат на това в деня на своята смърт през 1896 той разполага с 355 патента.

Величието на Нобел се състои именно в неговата способност да съчетава проницателния ум на учения и изобретателя с напредничавото мислене на индустриалиста и скромността на философа. Освен всичко останало, Нобел силно се интересува от социални и свързани с мира проблеми и отстоява радикални позиции за своето време.

Голяма част от компаниите, които Нобел основава, се развиват в индустриални предпрития и до ден днешен продължават да играят важна роля в световната икономика. Сред тях попадат Imperial Chemical Industries (ICI) във Великобритания, Société Centrale de Dynamite във Франция и Dyno Industries в Норвегия.

Алфред Нобел умира в Сан Ремо, Италия на 10 декември, 1896 г. Когато се отваря неговото завещание, за изненадата на мнозина се оказва, че той е решил неговото състояние да бъде използвано за награди в областите на Физиката, Химията, Физиологията, както и на Медицината, Литературата и Мира. Изпълнителите на неговата воля били двамата млади инженери Рагнар Солман и Рудолф Лилеквист, които основават Фондация Нобел за тези цели.