/КРОСС/ Сенатът на Испания вчера гласува задействането на член 155 от Конституцията, който дава правото за отнемане на правата на автономните власти в Каталуния, след като областта гласува резолюция за обявяване на независимост.

Ето и петте въпроса, свързани с едностранната резолюция за независимост:

Какво представлява този документ?

Известен със съкращението UDI, терминът е въведен за първи път през 1965 г., когато правителство на бившата Родезия обявява едностранна независимост от британското колониално управление. Самият процес се случва, когато в съществуваща държава се създаде нова, която се обявява за суверенна и независима без съгласието на субекта, от който се отделя.

Има ли право Каталуния да декларира самоуправление?

"Всеки субект има право да декларира своята независимост. Но за да стане отделна държава, разбира се, се изисква територия, население и собствени власти", посочва Жан-Клод Пирис, консултант по международно право в Брюксел и бивш директор на юридическите служби на ЕС.

"Най-важно обаче е признанието от международната общност", каза той.

"Всеки има право да издаде декларация за независимост, но това само по себе си няма кой знае какви последици и международен статут".

Пирис казва, че много малко държави ще признаят Каталуния.

„И гарантирам, че никой няма да я признае в ЕС", допълва той.

По неговите думи, става въпрос за една „празна" декларация: областта няма да бъде представена в международни организации, няма да членува в ЕС, няма да може да направи нищо сама и по тази причина законно ще остане част от Испания.

Има ли декларацията на Каталуния законен статут пред Мадрид?

Това е сложен въпрос и две важни правни констатации могат да помогнат да се определи отговора, казват експертите. Първият е консултативното становище от 2010 г. на най-висшия трибунал на ООН, Международния съд, относно обявяването на независимостта на Косово от Сърбия. Второто е становището на канадския Върховен съд от 1998 г.

След като беше поискано от Общото събрание на ООН да се произнесе по този въпрос, МС заключи, че декларацията на Косово "не нарушава международното право" или резолюциите на Съвета за сигурност. В писмено становище пред съда Испания твърди, че декларацията на Косово е "несъответстваща на международното право", заявявайки, че е пренебрегнала "правото на Сърбия на суверенитет и териториална цялост".

Допирни точки с Квебек?

В случая с Квебек, канадският Върховен съд заявява през 1998 г., че териториите имат право да се отделят, само когато са жертви на колонизация, потисничество и експлоатация или им е отказан достъп до федерално правителство.

"Това наистина е запазено право за потиснатите хора, които нямат достъп до демокрация, които са зле третирани, но това изобщо не е така за Каталуния, която се ползва с демократични права", казва Пирис, като отбелязва, че каталунците действат извън испанската конституционна рамка.

"Не мога да си представя някакъв международен трибунал, който да каже, че правото на самоопределение се отнася за каталунците. Това е невъобразимо", смята той.

Какво ще стане по-нататък?

"Това, което е важно сега, е какво ще се случи на национално равнище и по улиците", отбелязва експертът. "Ще има ли демонстрации, барикади? Ще се предадат ли хората, ще се стигне ли до насилие?", пита той.

Според Нарин Идриз, изследовател в института Asser, базиран в Хага, ако Каталуния стане независима държава, последиците "не могат да бъдат подценявани".

"Всички държави членки на Европейския съюз ценят териториалната си цялост и няма да искат да им се случи същото. Затова ще бъде много трудно да се намери някаква подкрепа", каза тя.

Източник: БГНЕС