/КРОСС/ Признаването на българското общество в Албания позволява по-комплексно изследване на минало ни там - проучването няма да стане с една експедиция на етнографи. Това каза за агенция „Фокус" проф. Николай Овчаров.

По думите му това е въпрос на една комплексна програма, дори и с общи разкопки с албанските археолози. Той подчерта, че не се занимава с етнография, защото е археолог.

Той поясни, че през 9-и век за първи път днешните албански земи влизат в територията на Средновековна България и това продължава до 14-и век.

„Факт е и това ние го знаем много добре. Българският период започва още от 9-и век. Един от големите градове Берат е превзет от Пресиян в началото на 9-и век. По време на Симеон той получава името Белиград или Белград, който в албанския период чак през 17-и век се превръща в Берат. Също така е много интересен главният град на албанските земи, защото през това време политическото надмощие там е между България и Византия, това е прочутият Дирахий, който ние българите знаем като Драч. Албанците по-късно го наричат Дурас. Този град е бил любимият на българските царе. Още по времето на Симеон Велики той е присъединен трайно в границите на българската държава. Именно тогава той получава това име Драч, с което го знаят всички славяни. В периода на Второто българско царство Драч е свързан с един от най-важните български царе - цар Иван Асен II. След като Византия е разгромена от 4-тия кръстоносен поход през 1204 г. По тези земи се създава Епирската империя. След голямата победа на Иван Асен в 1230 г. при Клокотница, в която той пленява и ослепява епирският владетел Теодор Комнин, тези всички земи, тази цялата територия влиза в българската държава. Знаем и прочутия надпис на цар Иван Асен в църквата „Св. 40 мъченици": „В лето 1230-то, аз Иван Асен, Христа Бога, верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, излязох на бран в Ормания и разбих гръцката войска и плених самия цар кир Теодор Комнин с всичките му боляри, а цялата земя от Одрин до Драч завлядах гръцка, още арбанаска и сръбска". Това е може да се каже апогеят на Второто българско царство", коментира проф. Овчаров.

По думите му е съвсем естествено в тези земи да има българско население, в което етнографите ще откриват със своите методи. Проф. Овчаров обърна внимание, че в град Берат се пазят мощите на двама от петимата от учениците на св. св. Кирил и Методий - Горазд и Ангеларий. Той поясни, че именно тези двама ученици отиват в далечните земи край Адриатическото крайбрежие в днешна Албания.

„Още преди няколко години един много известен български учен Трендафил Кръстанов при своята работа в библиотеката на Ватикана намира сведения, че костите на Горазд и Ангеларий се пазят в град Берат. Първият, който отиде по тези места е журналистът Максим Караджов. По някое време мина и проф. Божидар Димитров и аз бях следващият, който стъпи в Берат именно с такава цел да видя дали там се пазят мощите. Това се оказа така. Със сигурност историците и археолозите знаем, че те се намират в църквата „Успение на св. Богородица" в Берат. Днес тя е превърната в музей със 106 икони на прочутия зограф от 16-век Онуфрий Неокастритис. Сред тези неща обаче най-интересна е иконата от 1547 г., която изобразява светите Седмочисленици - Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Много интересно е ,че първите петима са изобразени като отдавна възнесени на небесата, а последните двама Горазд и Ангеларий са представени като току-що починали на средновековната крепост на Берат", коментира той.

Проф. Овчаров поясни, че не е бил сигурен, че ще успее да ги види, но когато е отишъл при пазителя на храма и го е попитал дали наистина са там, той се е усмихнал и го е попитал откъде е.

„Когато разбра, че съм българин, той ме заведе зад иконостаса на църквата и в едно сандъче, покрито с текстил, разбрах, че се пазят мощите на Горазд и Ангеларий. Изпитах невероятен трепет, защото никога не бях предполагал, че ще мога да се докосна до мощите, до останките на двама от учениците на светите братя Кирил и Методий", каза проф. Николай Овчаров.