/КРОСС/ Преди всичко бих искал да честитя на българите Деня на будителите - 1-ви ноември.

Тук трябва да подчертаем, че единствената държава в света с такъв празник, е България. И това не е случайно. Прието е преди повече от 100 години от тогавашните наши държавници и умни мъже, които са решили, че има нужда от такъв празник. Празник, който „говори" за събуждането на обществото, на мисленето на българското общество и за приковаването на неговото внимание към великите традиции, които е имала България. За великото й минало като наследник на няколко цивилизации - от античната гръцка, през прабългарската, римска, византийска и османска. Повече от седем велики цивилизации са втъкали своите исторически послания във вените на историческата памет на България.
И ние, днешните българи, сме наследници на посланията на тези велики цивилизации.

А празникът на будителите днес е много важен, дори може би по-важен, отколкото преди 100 години. Това е така, защото виждаме какво се случва с българското общество.
Днес 1-ви ноември е осквернен от честването на Хелоуин - един чужд празник, който няма никакви корени в българската история и съвременност, но е противопоставен на Денят на българските будители. Електронни и печатни медии са залети от възхищение и възторг, от едно едва ли не хихикащо раболепие пред този чужд на нравите ни празник.

Какво всъщност ни внушава той? Вещици, зомбита и т.н. Всичко това би могло да бъде тема на среднощни филми на ужасите - има и такива зрители, но не може да бъде заместител на 1-ви ноември, Денят на будителите. Позорно и недостойно е това подменяне на ценности. Аз се чудя как нашето правителство и политиците ни не реагират.

И съм изненадан и поразен, че един достоен кмет като кмета на Елин Пелин, който е забранил този празник и то с право, бива атакуван от различни медии и добре подставени лица, добре платени от Сорос и други структури като циганолюбите от Хелзинския комитет, да бъде обругаван, за това, че е забранил празнуването на Хелоуин. Разбира се, че ще го забрани! Това е работата на един достоен български кмет. Той трябва да бъде награден и примерът му да бъде приет на въоръжение от другите кметове.

Една държава, която иска да има бъдеще и която уважава своето минало, цени своите възрожденци, своите будители, писатели, интелектуалци, държавници и генерали.

В момента се връщам от града-герой Сопот, където чествахме Деня на българските будители с акад. Васил Проданов и с множество български учени. Там ставаше дума за ролята на рода Вазови - не само на патриарха на българската литература Иван Вазов, но и на генералите Владимир и Георги Вазови, на целия род.

И в един такъв ден - свещен и важен, да се подменя духът на будителите, духът на България с един скверен и доста съмнителен празник, при това с никакво отношение към Европа и хептен към България, смятам, че това е не само позорно, а и контрапродуктивно, не действа за единението на българската нация.

Впрочем, за това помага и този празник - Денят на будителите, за единението, а не разединението и противопоставянето. Затова в свещен ден като днешния: от една страна трябва да поднесем почитания и да се преклоним с трепет пред подвига на нашите будители и възрожденци, стопански дейци, военни, духовници, Светата православна църква, революционери, мислители, писатели, днешни кметове и достойни предишни градоначалници, а от друга страна, трябва да се противопоставяме категорично и рязко срещу опитите да бъде подрита, подронена и ерозирана българската национална идентичност, която стои в основата на българската държавност.

Нека за пореден път да кажем: една държава като България, която има повече от 1800 години история няма право да подменя истинските си традиции и да ги подменя с преходни, несериозни и нямащи повече от 100 години история дати и събития, които нямат общо с българската идентичност.
Първо трябва да бъдем българи, преди да бъдем европейци!
Нека си припомним, че основателите и бащите на идеята за Обединена Европа - и Де Гол, и други, които са в началото, преди повече от 60 години, казват: „Европа на нациите". Никъде не са казали: „Европа на денационализирането".

Така че нашите политици са в дълг на обществото. Те не трябва да слушат приспивната песен на сирените от Брюксел, на мултикултуралистите, които се провалиха с гръм и трясък и доведоха до грандиозни страдания на Европа, а трябва да слушат гласът на своята историческа съвест.

Автор: Иван Гранитски