/КРОСС/ На 7,8 и 9 ноември в София се провежда 17-ят неформален семинар на форума „Азия-Европа", посветен на човешките права и децата. По този повод агенция БГНЕС разговаря с председателя на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Офелия Кънева, както и с Галина Вълчева и Жанин Алшаргаби от Съвета на децата към ДАЗД за целите на форума и начините за справяне с проблемите, пред които децата са изправени.

БГНЕС: Можете ли да ни разкажете малко повече за целите на форума и дали във втория му ден те вече са започнали да се изпълняват.

Офелия Кънева: Целите на евроазиатския форум са изключително високи. За първи път фокусът на евроазиатското обединение, в което има 53 члена, е върху правата на децата. За България целите са още по-амбициозни. Ние искаме да представим една идея по-добре българския напредък и българския опит. Така че целите, които България като домакин има, освен да очарова представителите на 51 държави от Евросъюза и Азиатския съюз, и те завинаги да станат най-добри посланици на България по света, отнасяйки късче от нея в сърцето си, е също така да промотира на максимално високо ниво напредъка, който България има по отношение на детското участие, по отношение на разгръщането на политиката за деца към всички и по отношение на съвременния поглед в сферата на правата на децата. В конкретика евроазиатското обединение представлява един формат на активен диалог, който най-вече е насочен към интереса на хората - отчита се свободното движение на хора, отчита се глобалната обстановка в 21 в., както и различията, които всяка една държава има спрямо останалите държави.

В момента България предоставя една уникална възможност на страни от Азия и от Европа да се опитат да намерят преки пътища помежду си, както в двустранно, така и в многостранно сътрудничество, като най-вече гарантират безпрекословно закрилата и насърчаването на детските права на територията на Азия и на Европа, но и на целия свят. В момента на събитието има наблюдатели от всички континенти, макар и то да е посветено основно на евроазиатския диалог. Три са основните направления, по които експерти на световно ниво в момента дебатират и се опитват да изведат насоки. Това са направленията на междудържавното сътрудничество, за активна подкрепа на деца в риск и това на включването на децата във взимането на решения, които пряко ги касаят. Българският опит по отношение на включването на деца във взимането на решения, които пряко ги касаят, е на световно ниво и България с право и с гордост може да се нарече световен лидер по отношение на детското участие. Това, в рамките на втория ден, вече се подчертава и от азиатските, и от европейските страни с особена възхита.

За първи път България е домакин на такъв форум, който се провежда за първи път и на територията на Централна и Източна Европа. За първи път в международен форум въобще участието на децата е свързано с окончателните заключения на дебатите, които се водят. България е знакът на независимото детско мнение и участието му във взимането на политическите решения. Ние сме дали възможност като възрастни отговорно да се ангажираме с препоръките, които децата ще изработят. В момента България е домакин на деца от над 30 страни, които пълноценно, активно и гордо споделят своето мнение и своето виждане за бъдещето на света и аз много се радвам, че именно България им даде тази възможност.

БГНЕС: Говорейки за активното участие на децата, какво според вас можем да научим от тях и какво очаквате от днешните дискусии.

Галина Вълчева: Децата ни предлагат едно свежо виждане, което е в такт с проблематиката на нашето време. Ние сме иноваторите, които - може би, трябват на по-възрастните и които ще предложат решения на някои от въпросите, по които те се спъват. Точно затова тази приемственост, която срещаме тук, е толкова полезна. Работата тече паралелно, ние имаме правото да се изказваме по същите теми, по които и възрастните и да оставяме същото наследство, както и те.

Жанин Алшаргаби: Аз лично се радвам много, че ние - представителите на съвета, и българските деца водим тези дискусии и даваме глас на представителите на други държави. Споделихме много опит и интересни практики, които се прилагат по света. Успяхме да установим много мултинационални проблеми и смятам, че успяхме да намерим иновативни и интересни решения за тях. Със своя опит в съвета съм открила, че българската държава чува нашите искания, чува нашите виждания в лицето на ДАЗД и на други органи и институции. Надявам се на този форум да успеем да представим своите идеи и виждания на едно международно ниво и наистина да постигнем една световна промяна в полза на децата и на младите хора.

Офелия Кънева: Чувствам се привилегирована да имам възможността да управлявам процесите, свързани с политиките за правата на децата в България, съвместно с децата. Те са постоянни мой съветници и аз не си позволявам да взема нито едно решение без преди това да съм го консултирала с тях. Трябва да ви призная, че досега никога не е имало ситуация, в която те да не са ме изненадвали с по-сериозна практичност в подхода си и с изключителна прозорливост в предложенията си. Безспорно аз съм в една привилегирована ситуация, в която на мен ми се спестяват много грешки, защото децата ми помагат да ги заобиколя. А иначе самата аз много бих се радвала да науча как изглежда един по-добър човек в погледа на едно дете.

БГНЕС: А как според вас изглежда един по-добър човек?

Галина Вълчева: Той трябва да приема децата като възрастни, да ги приема като равни, като хора, които имат правото на глас и са достатъчно дорасли, за да взимат решения за себе си. Перфектният възрастен трябва да информира децата, за да може да имаме правото на информиран избор. Той трябва да подкрепя това решение и да дава гласност, когато има случаи, в които мнението на децата не е прието, той трябва да огласява тяхното мнение.

Жанин Алшаргаби: Да бъдеш добър човек не е нещо трудно и непостижимо. Просто означава, че трябва да проявяваш уважение, толерантност, разбиране и достойнство. Именно такива хора търсим ние и във възрастните и в своите връстници - хора, които са готови да разгледат един проблем от много страни, да се вслушат във всички мнения и да намерят реално и ефективно решение.

БГНЕС: Говорихме за права на децата и техните проблеми. Кои според вас са най-големите предизвикателства пред децата по отношение на техните права и какво още е необходимо да направим ние като възрастни?

Офелия Кънева: За мен най-голямото предизвикателство е правата на децата да не са политически акт, а да са част от ежедневието ни - на всеки един от нас като човек. Най-силното приложение на Конвенцията за правата на детето - най-активно подкрепяния международен акт в световната история, е това, че той е и най-човешкият акт. Ако всички ние възприемем правата на децата не като теория, а като свое лично виждане за света, то ще станем по-добри в справянето с предизвикателствата по правата на децата.

Жанин Алшаргаби: Както казахме точно даването на гласност на детските проблеми и решения е нещо много важно. Същевременно с това, има и много опити да се реши този проблем - една друга държавна политика, която има ДАЗД и която трябва да бъде зачетена на световно ниво, е именно мултисекционалността на проблемите и това, че деца може да са представители не само на една рискова или ощетена група, а на няколко. Повечето проблеми, които засягат децата, са многоаспектни и многофакторни и трябва да се разглеждат по по-сложен и детайлен начин, вместо чрез един по-обобщен поглед.

Галина Вълчева: Друго, което срещаме като пречка, е неструктурираността на детските съвети в другите страни. Нашите приятели споделят, че нямат връзка на областно и национално ниво, че не са толкова разпространени правата им и там откриваме всъщност добрите практики и добрият български модел - ние знаем, че от ученическия съвет следва областния, а оттам връзката с нас - националния съвет на децата.

БГНЕС: Стана въпрос и за медиите и технологиите. Как смятате, че можем да превърнем технологиите и медиите в помощник и приятел на родителите във възпитанието на децата и съответно помощник и приятел на децата в това те да знаят по-добре своите права и задължения.

Офелия Кънева: Аз наистина се смятам за един дигитален имигрант, докато децата около мен са дигитални деца и се опитвам да се вслушвам повече в съветите на моя син, когато става въпрос за информационни технологии, както и на младите хора, с които споделям ежедневието си в работен и личен план. Безспорно новата бавачка на новия родител не е телевизорът, а електронното устройство - смартфона и компютъра. Така че ние наистина трябва да бъдем малко по-взискателни за това как тези устройства в ръцете на младите хора могат да бъдат инвестиция в тяхното личностно развитие, а не бариера. Мисля, че ние сме длъжници на децата по отношение на добри практики в тази сфера, но също така сме длъжници и на родителите. Затова трябва да положим много усилия, започвайки от днес. Трябва да направим по-мощно сътрудничество и серия от добри примери, от които да се възползват и родители, и млади хора, и професионалисти, работещи с деца. Трябва от една страна да лансираме продукти, които да са в подкрепа на младите хора и в подкрепа на родителите, а от друга страна действително да бъдем по-стриктни в регулацията на онлайн пространството, за да може възможностите за деца да не се превръщат автоматично в опасности.

Жанин Алшаргаби: Със Съвета на децата се събираме редовно четири пъти в годината и на почти всяка среща по някакъв начин обсъждаме и онлайн пространството - по какъв начин то може да бъде опасно за младата личност, но и как можем да го използваме по един позитивен начин и да стигнем по-лесно до децата и да им помогнем да се развият като личности. Смятаме, че технологиите действително са се превърнали в съществена част от живота на младите, но това не би трябвало да бъде нещо лошо и се стараем да убедим и останалите, че това е така.

Галина Вълчева: Нека просто наблегнем на позитивните практики. Съветът на децата заседава четири пъти годишно, както беше казано, но ние непрестанно работим в нашите общи чатове. Нека търсим позитивното в медиите и нека ги използваме така, че да се развиваме.

video:https://www.youtube.com/watch?v=1VGqP3uh9qg