/КРОСС/ „Целта на интегрирането на Западните Балкани в Европейския съюз по време на българското европредседателство е да се пречупи през нещо прагматично, което да даде усещането на жителите на тези държави за перспективата пред тях", обяви министърът, отговарящ за председателството на България на Съвета на ЕС Лиляна Павлова пред БНТ.

Тя добави, че другите големи предизвикателства пред България по време на председателството са дебатът за бъдещето на Европа и бюджетът на Съюза след 2020 година, както и ревизирането на Дъблинския регламент.
Според Лиляна Павлова българското европредседателство ще е добра възможност за индиректна реклама на България като туристическа дестинация и IT център на Балканите.

Министърът подчерта, че перспективата пред Западните Балкани може да се очертае в шест приоритета - пътна свързаност като коридор №8, жп връзки, въздушни връзки, енергийна свързаност и образователна и дигитална свързаност, които са взаимосвързани. Министърът заяви, че желанието й е да се говори „за модерно, дигитално образование", като подчерта, че е важно да се развие програмата за студентски обмен „Еразъм", която дава пред студентите не само възможност да учат в чужбина, но и да усетят важността на европейския проект.

„Целта на България е също така да отпаднат и роуминг таксите за всички, които пътуват в Западните Балкани. Наред с това върви инициативата „WiFi For All" за широколентов интернет. Това подпомага туризма, бизнеса и икономиката. Искаме да България да стане и балкански дигитален хъб - да стане IT аутсорсинг дестинация", коментира Павлова.

Според нея европредседателството е подходящият момент да се предизвика дебат за бюджета на ЕС след 2020 г., където да се отделят средства не само за новите предизвикателства като миграция и сигурност, но и за старите направления като безвъзмездна кохезионна политика за новоприсъединилите се в Съюза държави.

„Искаме този тип фондове да се отворят и към Западните Балкани. Тук имат роля и финансовите институции. Сега ще направим среща с лидерите на Западните Балкани и Световната банка, за да видим как ще се разшири това сътрудничество", допълни министърът.

Лиляна Павлова отбеляза, че дебатът за бъдещето на Европа минава през няколко измерения - политиката за миграция, политика за младите хора, бюджет и реформи.

„Усещането, че има неравнопоставеност и неравно третиране на държави е нещо, което не искаме", каза още Павлова.

Тя е убедена, че Дъблинският регламент може да се ревизира, но това е в ръцете на европейските лидери, които според думите ѝ имат собствени вътрешни проблеми, като за пример даде Германия.

Според Лиляна Павлова България няма основания за никакви притеснения, защото на държавата е била дадена отлична оценка от европейските институции - Европейския парламент, Европейската комисия и Европейския съвет.