/КРОСС/ Бившият министър на културата Георги Йорданов представи книгата „Откровения" - втория том от своята поредица „Притаени мигове". Това стана в централата на столичното БСП по покана на председателя на организацията Калоян Паргов. Във връзка с откровенията, личността на Георги Йорданов, Калоян Паргов отговори на няколко въпроса на агенция КРОСС.

- С какво се откроява личността на Георги Йорданов. Защо трябва да се запознаем с откровенията му?

- Каквото и да кажем за Георги Йорданов или ще е много малко, защото за своите над 80 години дълъг житейски и политически път той е доказал, че националните и държавните интереси стоят над личните, още по-малко партийните, което особено в днешно време е пример за подражание. Разбира се, честта, която оказа на градската организация, за първи път представянето пред партията да бъде тук в София е може би следствие и на това, че той е бил един от изявените първи секретари на градския комитет на комунистическата партия в София и пряк участник в периода на съвременно и модерно развитие на София - жалони, които са поставени във времето и са основа за това, което правим ние днес. Защото много често днес се увличаме по елементарните, бих казал размисли и страсти, че всичко започва днес и сега, че всичко започва с нас и завършва с нас. Истината е, че работим върху основите на една България, създадена назад преди 30-40-50 години - в периода между '60-а и '90-а година, когато наистина България направи така, че да бъде в първите 30 държави по развитие - във всяка една област - промишленост, селско стопанство и с високи достижения на културата и изкуството. Този втори том от поредицата „Притаени мигове" - „Откровения", показва и неговата безпощадност към самия себе си. От позицията на времето и събитията, за които много спекулативно се говори в последните 28 години. Но както се казва, както и има една поговорка, изречена от Аристотел - „Платон ми е скъп приятел, но истината ми е по-скъпа", защото днешното българско общество и днешните поколения имат нужда от един друг прочит, различен от този на прехода, който беше направен и нарочно, за да може да обезпечи едни или други политически цели, които бих нарекъл антибългарски или антинационалният интерес, за да доведе дотам една средно голяма държава с многовековна история да бъде на опашката на държавите членки на Европейския съюз на прага на председателството ни, от което ние самите не си даваме сметка какви ползи и възможности можем да извлечем.

Искам да благодаря на автора на книгата, на човека, на държавника Георги Йорданов за този безспорен исторически принос в най-новата новата история на България, затова че открехна завесата на едни събития, от първо лице като пряк участник, за да може ние всички четейки и двете му книги, да можем сами за себе си дадем тази равносметка - следовници на кои сме. Да разберем, че България е имало и преди нас, ще има и след нас. И ние трябва да сме на висотата, не само на политическата, а най-вече и на националната отговорност, за да можем да мислим за бъдещите поколения и за нашето отечество, както той самият нарича България.

- Кое качеството му, на което вие се възхищавате и от което всички днешни държавници трябва да взимат пример и да подражават.

- Безспорно експресивността на изказа. Владеенето на езика до съвършенство. Боравенето, включително и с примери от световната и нашата литература, за да може да докаже правотата на своите тези. И с този, наистина държавнически и национален, бих казал, подход, да се извиси над низките страсти. Нещо, което днес... много се увличаме, включително и самите ние политиците, и даваме лош пример на обществото, защото тръгвайки по този път на дребни боричкания и заяждания, който самият Георги Йорданов отрича, недолюбва , не толерира - наистина не може да стигнем до пътя на истината и прогреса, за който ние всички декларираме, че се борим, а накрая резултатите видимо показват точно обратното. Така че възхищавам се точно на тази негова експресивност и на това владеене на езика до съвършенство в изказа и тезите, които той споделя пред съмишленици и различни аудитории. Не само политическите, но и свързаните с развитието на културата, проблемите на София , за които той видимо още се вълнува и работи всячески.

- В духа на заглавието на книгата „Откровения" - откровени ли са днешните държавници?

- От дистанцията на времето тези откровения звучат някак си исторически чрез своя принос, оценени по достойнства от немалко литературни критици. Но откровения в голямата политика е свързано с това да можеш да прозираш през държавния интерес да можеш да го отстоиш, не само вътре в своята държава, да го извисиш над дребните политически боричкания, но и да го устоиш на международната сцена, за което се изисква и знание, и задълбоченост, и талант, и много политическа подготовка. Нещо, което не се прави, особено в последните 28 години, когато много лаици, както самият той казва - цитирам го директно, се занимават с неща, които не са им присъщи.

Автор: Андрей Боровинов