Шахматната дъска на Балканите
Секция: Анализи
10 Декември 2017 16:04
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Шахматната дъска на Балканите

/КРОСС/ Напоследък често се задава въпросът дали Балканите се завръщат с пълна сила във фокуса на вниманието на големите световни сили. Трябва да сме наясно, че Балканите никога не са били извън обсега на тези сили. И независимо от това, че няма непрекъснат поток от информация за действия на някоя от тези сили на полуострова, това не означава, че те не са в постоянно противоборство помежду си за сфери на влияние в политически и икономически план. САЩ, Русия, а в последно време и Китай чрез своята инициатива „Един пояс, един път", са в непрекъсната надпревара за присъствие на Балканите. Това означава, че те продължават да бъдат постоянен обект на интереси. Всяка една от държавите, които споменавам, има своето присъствие в посока резултати в една или друга сфера. Например, по отношение на Гърция е традиционно присъствието на руски капитали в енергийната сфера. Китайска компания пък купи най-голямото гръцко пристанище Пирея и го превърна в едно от десетте най-бързо развиващи се пристанища на континента. Трябва да споменем и Турция, която също е регионална сила и по отношение на Балканите нееднократно е проявявала своя интерес чрез речите на нейния президент и премиер.

През 2017 г. бе отчетено също така пзасилване на сътрудничеството между самите балкански страни.

Първият знак за това бе постигнатият договор между България и Македония. Второ знаково събитие бе съвместното заседание на двете правителства в Струмица. Следващ интересен момент в посока засилване на сътрудничеството, най-вече в инфраструктурен план, е срещата на премиерите на България и Гърция в Кавала. Активизирането на срещите на високо равнище изобщо на Балканите идва да покаже не само желание от страна на балканските лидери за сътрудничество, но и е една определена тенденция към активизиране на контакти, които досега бяха с едно много тежко историческо минало.

Къде е ролята на Европейския съюз в това засилено балканско сътрудничество? Не може да се пренебрегне фактът, че на европейско ниво балканската риторика също беше много активна. Доколко обаче риториката и политическите предложения ще намерят своите конкретни реализации? Не трябва да елиминираме факта, че от две години и повече ЕС е в една перманентна криза, която минава през миграционната вълна, Брекзит и стига до Каталуния и настоящата политическа криза в Германия.

В следващата половин година България ще бъде ротационен председател на Съвета на Европейския съюз. В поредицата от срещи на високо равнище можем да търсим желанието на България да активизира един процес на балканско евроатлантическо членство.

Предизвикателствата както по посока на Балканите, така и по посока на консолидиране на ЕС като цяло, ще поставят България като председател на съюза в една много сложна ситуация. Тя ще трябва да играе ролята на балансьор, но същевременно София ще има шанса и възможността чрез активизиране на контактите да създаде реална възможност да се постигнат резултати, които да отворят пътя към еврочленството на Западните Балкани, както и към регулиране на отношенията Турция-ЕС, Русия-ЕС и т.н. Специално за Западните Балкани въпросът е могат ли те да бъдат приемани еднозначно, когато става въпрос за бъдещето им евроатлантическо членство? Не трябва да разглеждаме Западните Балкани като една геополитическа конфигурация, в която всичко е еднакво.

Всяка една от държавите има своите специфични проблеми, които са на различен етап от своето развитие, а те самите са в различна степен готови за евроатлантическо членство. Това означава, че както България като председател на ЕС, така и всички европейски институции, трябва много внимателно да подхождат в диалога си с всяка една от тези държави. Унифицирането на техните проблеми ще засили несигурността в решаването на предизвикателствата, свързани с интеграцията на Западните Балкани към ЕС и НАТО.

Източник: Нина Дюлгерова, в. „Стандарт"