/КРОСС/ Коментар за френското издание "Le Monde" на Жан-Пиер Филиу - професор по история на Близкия изток в Парижкия институт по политически изследвания.

Провокацията на Тръмп допълнително ще ислямизира палестинския въпрос, светът ще се възползва повече от всякога от представянето си в национален мащаб.

Тръмп без съмнение не е наясно, че възражда една много стара империалистическа традиция да се ислямизира палестинския въпрос, за да избегне от националното измерение. Неговите предшественици вписаха Йерусалим в перспективата на помирение между израелския и палестинския национализъм, всеки от които претендира да направи Йерусалим столица на съответната държава. В обръщението си за признаването на Йерусалим като столица на Израел, напротив, Тръмп отрича националния стремеж на палестинците към Светия град, просто изложени в основните принципи на свободата на поклонение: " Йерусалим е и трябва да остане днес място, където юдеите се молят на Стената на плача, където християните следват кръстоносните места, а мюсюлманите се събират в джамията Ал-Акса.

Прецедентът великия мюфтия:

Много е важно, че нито веднъж в речта си от 6 декември, Тръмп употреби думата "арабски" или като съществително, или като прилагателно. Той използва термина "палестинци" само един път, и то в едно заклинателно изречение: "Искаме съгласие/ сделка - "Great deal" в оригинала - което да е много благоприятно за израелците и много благоприятно за палестинците". От друга страна, свободата на преклонението в Йерусалим ознаменува прилагането му в самия Израел : " в продължение на седем изминали десетилетия израелския народ построи страна, където Евреи, Мюсюлмани и Християни, както и последователите на други вери , са свободни да живеят живота си и своята вяра ". Израелците са представени, значи, като разнообразни и уважавани,там където Палестинците, даже не и араби, са основно само мюсюлмани привързани към Ал-Акса.

Един също редуктивен подход, основан на отричането на националните права на палестинския народ в Йерусалим може само да подхрани в замяна палестинската поляризация в третото най-свято място на исляма. Преди сто години Декларацията от Балфур, първата победа на ционисткото движение, гарантира подкрепата на Лондон, за създаване на "национален дом на еврейския народ" в Палестина. Думата "арабски" там също отсъстваше, в полза на единственото утвърждаване на "гражданските и религиозни права на нееврейските общности". Национални права единствено само за "еврейския народ", свобода на богослуженията и администрацията на "нееврейските общности", обречени да не станат народ. Тръмп върна дипломацията в Близкия изток сто години назад.

Но декларациите, макар и имперски, точно не могат да изтрият реалността на народите. Британците, чийто мандат над Палестина е признат от Лигата на нациите през 1920, вече имаха в ционисткото ръководството изцяло координационен център, определен за администриране на Yishuv, или установяването на евреите в Палестина. За да се разруши арабската солидарност на Палестинските "ислямо-християнски комитети", Лондон реши да назначи през 1921 г. един "Велик мюфтия на Йерусалим", Титла без прецедент, и да го постави начело на един "Висш ислямски съвет". Следователно Великобритания бе избрала да ислямизира палестинския въпрос, отколкото да признава легитимността на арабския национализъм - катастрофален избор за бъдещето на Палестина и нейното разнообразно население.

Голям подарък за ДАЕШ:

Първият ми престой в Йерусалим датира от 1980 г.,а най-скорошният от последния март по покана на Еврейския университет. По време на редовните ми посещения можех да наблюдавам методичния напредък на израелската колонизация в окупираната територия от 1967 г. насам в Източен Йерусалим. Палестинците в тази област обаче, носещи специален документ за самоличност в Йерусалим, продължават да бъдат там наполовина повече от израелците (повече от 300 000 къмто 200 000 души). Аз загубих броя на вечерите си в Западния бряг, за да съзерцавам заедно с палестинците светлините на Йерусалим, толкова близо до тях и все пак толкова недостижим. Йерусалим се намира в сърцето на тяхната национална идентичност, далеч отвъд тяхната привързаност като мюсюлмани в Ал-Акса , и християни в Божи гроб.

Провокацията на Тръмп обезсилва легитимността на администрацията му да работи в полза на мир между израелци и палестинци. Тя съставлява прекрасна изгода за екстремистите от всички страни , които искат да маскират конфликта между два национализма в неизкупима религиозна война. Такава извратена ислямизация не е просто тежък удар нанесен на палестинските националисти, както и на Йордания и Египет подписали мирен договор с Израел. Тя удря с пълна сила също мирния лагер в Израел, вече изправен пред нарастването на многобройните заселници. Той също така подкопава позицията на източните християни на родната им земя. Тръмп най-накрая предлага неочакван дар на Даеш, които, отстъпвайки на толкова много фронтове, ще могат да подновят своята пропаганда и привличане в името на предполагаемата защита на святото място на исляма.