/КРОСС/ Евродепутатът Момчил Неков в интервю пред радио „Фокус".

Водещ: Кои са европейските схеми за качествени селскостопански храни и продукти. Темата ще коментираме с евродепутата Момчил Неков. „Да защитим българския вкус" е кампания на която поставихте началото през юли 2015 г. по време на народния събор в Рожен. Г-н Неков, какво цели кампанията, къде е поставен акцентът?

Момчил Неков: Първо искам да започна от там, че успешен продукт на 21-ви век е този, за който се знае и говори. Знанието и говоренето създават търсене, с търсенето идва производството, а с него създаване, поддържане или възстановяване на поминък. Схемите за качество са вариант да запазим работната ръка в определени региони, да създадем производство в тях. Виждаме, че самите продукти, които са защитени особено в южните държави дават много добър резултат за тях. Тук мога да дам един пример за пармезана, когато имаше криза на млечния пазар, ако млякото в Италия се изкупуваше на 28 цента литъра, нормално производство. За производството на пармезан го купуваха на почти двойна цена около 50 цента за литър. При условие, че годишния оборот от пармезана е над 2 милиарда евро. Може да си представите вече има връзка между потребителя, гаранцията за качество на този продукт, неговата регионална идентичност и специфична направа с определен регион и производителя.

Водещ: Колко продукта са идентифицирани до момента?

Момчил Неков: В България сме идентифицирали около 30 продукта, като тук говорим за хиляди километри изминати разстояния. Мога да Ви кажа някой от тях , които са на финалната права - месо от Източнобалканска свиня, куртовският розов домат, смилянският фасул, еленския бут, странджанския чай, садовски фъстък, брежански кестен, до няколко месеца и странджанския манов мед трябва да получи регистрация. Този мед много добре се приема в Европа. Миналата седмица подарих на колеги си от Комисията по земеделие по едно бурканче странджански манов мед и те останаха очаровани от вкуса. Тук основното е, че продуктите са в такива означения, че те са успели да спасят много региони от страни като Франция от обезлюдяване. С реклама на национално ниво и с последователност 240 продукта като Бордо държавата е инвестирала по програма преди години, мисля че през 50-те, 60-те години и струва милиони, за да може Бордо да стане такъв регион за наименования, за продукти, които излизат от там. Ние всички знаем за вината, които са от Бордо, същото е и с шампанското. Реално продуктът толкова е известен, че шампанското се получава като нарицателно за всички пенливи вина. Това са реалните европейски схеми за качество и те се делят на два вида - защитено наименование за произход и защитено географско означение. При защитено наименование за произход означава, че от производството през преработката и пакетирането се осъществява в определен географски регион, а при втория случай при защитено географско оказания - ако вземем еленския бут, месото може да не е от Елена и областта, може да бъде от Велико Търново обаче заради специфичните климатични условия и труд, който се влага там ще плесеняса както никъде другаде не може да плесенясва. Примера важи и за българското кисело мляко и аз съм в разговори с „Ел Би Булгарикум" , тъй като от тази година вече българското кисело мляко и българското саламурено сирене нямат защита по Лисабонската стратегия, тъй като те трябваше да оттеглят тези защити поради причината, че те са подходящи да бъдат регистрирани точно по тази схема за европейско качество на селскостопанските храни. Това означава, че ние трябва да действаме в тази насока да бъдат защитени и да не би някой друг да вземе патента върху тези географски означения.

Водещ: Каква е целта на кампанията „Да защитим българския вкус", г-н Неков?

Момчил Неков: Целта на кампанията е, че освен за производителите с тази защита се дава гаранция на потребителите, че закупуват автентичен продукт - това не трябва да се подценява. От гледна точка на финансирането, когато имаме защита на такива продукти, те могат да се възползват от европейски схеми за финансиране, за промотиране на европейски пазари и извън ЕС на тези продукти, които са строго специфични. Хубавото в случая е, че тази кампания е за определен регион, както Ви казах за смиляснкия фасул. Това означава, че ако има търсене на този продукт единствено в село Смилян и селата около него в Родопите могат да произвеждат този продукт, а не както се получава сега. Вкарва се боб от Киргизия, пакитира се в България с етикет отпред „Смилянка" и по този начин се подвежда самия потребител. Това означава, че ако се увеличи търсенето на този продукт, единствено в Смилян ще може да има производство на смиляснки фасул и по този начин да има и работна ръка и разширяване на производство, и там да се затвори цикълът, тоест да има и производство, и преработка, и пакетиране на смиляснки фасул.

Водещ: Двойният стандарт при храните в България е тема, която е доста коментирана. Продажба на продукти на един производител с една и съща опаковка, но различно съдържание в различните европейски държави. Каква трябва да бъде българската позиция по въпроса? Имаме ли изграден и ясна позиция по въпроса?

Момчил Неков: Да, имаме от миналия понеделник, когато направихме една конференция, аз поканих български институции, организации, Омбудсманът Мая Манолова беше там, Диана Ковачева, зам.-омбудсманът също присъстваше, г-н Димитър Маргаритов, КЗП, браншови организации. Становището, което им представих, тъй като аз съм докладчик по комисията по земеделие, в случая те напълно подкрепиха. Основните точки като политически препоръки, които имаме и искаме са до края на 2018 г. максимално бързо да бъдат направени всички анализи и изследвания на базата на тези 2 млн. евро, които отпусна ЕК, за да се види къде има различия, за кои продукти в ЕС, но тук трябва да кандидатстват самите държави членки. Отделно да се създаде общ европейски орган, който да следи за това различно качество в различни продукти в Източна и Западна Европа. И на трето място, докато се създаде нов вид законодателство срещу тези нелоялни търговски практики, ако има разлики това да се изписва, за да се знае, че има разлика в продуктите. Потребителят като отиде в Германия, Австрия или във Франция да си закупи продукт - той да има асоциативна връзка, че същия продукт може да бъде закупен и в България. Ако има различия между този продукт в Западна и в Източна Европа да бъде опоменато, че е направен по някаква местна рецепта, тъй като това нали беше и един от доводите на компаниите, че те се съобразявали с местните предпочитания на производителите и за това имало разлика в един и същи продукт, под една и съща марка, но с различни съставки.