/КРОСС/ Депутатите приеха на две четения законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Предлаганите промени касаят предоставянето и обмена на класифицирана информация между България и друга държава или международна организация.

Понастоящем тези въпроси са уредени в едноименната Глава седма, чл. 113 - чл. 116 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), пише в документа.

Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗКИ България предоставя или обменя класифицирана информация с държави или международни организации, с които има влезли в сила международни договори за защита на класифицирана информация, гласи законът.

Към настоящия момент ЗЗКИ не предвижда изключения от този принцип. Във връзка с това България е подписала множество договори в областта на защитата на класифицираната информация. Същевременно, страната ни няма влезли в сила подобни международни договори с редица държави, с които поддържа дипломатически отношения, като Кралство Белгия, Холандия, Швейцария и др.

Липсата на влезли в сила международни договори за защита на класифицираната информация препятства възможността за предоставяне и обмен на такава с посочените по-горе страни, някои от които са и членки на Европейския съюз.

Невъзможността за предоставяне или обмен на класифицирана информация за нуждите на сигурността на страната в случаите на липса на международен договор за защита на класифицирана информация е констатирана като немаловажен проблем и при сътрудничеството на службите за сигурност в България с техни партньорски служби в други страни. Законопроектът за изменение и допълнение на ЗЗКИ цели да запълни тази празнота.

Той предвижда създаването на възможност за предоставяне и обмен на такава информация с други държави или международни организации и без наличието на влязъл в сила международен договор за защита на информацията.

При изготвянето на законопроекта е направено проучване на законодателството на европейски държави в обсъжданата област, като е установено, че изключения от правилото за наличие на международен договор се допускат за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и при изключителни политически или икономически обстоятелства. Подобни изключения се предвидени в законодателството на Румъния, Хърватия, Швейцария, Словакия, Чехия, Германия и др.