/КРОСС/ На 10 февруари 2018-а отбелязваме 139 години от свикването на Учредителното събрание, с което е поставено началото на парламентарния живот у нас. То е било открито в сградата на бившия турски конак във Велико Търново, където тогава пристигат 229 български народни представители. Тяхната основна задача била създаването на най-важния държавнически документ - Конституцията. И до днес в музея „Възраждане" в старата столица са запазени някои от личните вещи на депутати, както и звънецът, с който са били откривани заседанията.

Първото Народно събрание било открито от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. За председател на Учредителното събрание бил избран екзарх Антим I, а в него участвали 229 български народни представители, чиято задача била да изработят конституцията и да изберат столица.
„Всички учредители имат едно усещане, че правят нещо изключително, уникално. От друга страна тежкото усещане, че българската общност, която вече е било призната за такава, но на пет части по силата на Берлинският договор. Така, че това е най-силното вълнение как да се справим с това разпокъсване", коментира пред БНТ историкът проф. Петко Петков.

По онова време се оформили две политически групи, които поставят основата на първите политическите партии у нас - либералната и консервативната.

„Първият им сблъсък е какво ще правим с покъсаното отечество и там се появяват първите течение между депутатите - едните са готови да преустановят събранието, за да се постигне национално обединение, а другите предлагат да се направи един мемоар, един протест и да се работи по основният закон", допълва проф. Петков.

Учредителното събрание изработва конституция, която остава в историята с наименованието "Търновска конституция" и провъзгласява българската държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент, а основният закон на държавата е подписан на 16 април 1879 година от всички народни представители.