Парламентът отложи дебатите по първо четене на промените в Наказателния кодекс
Секция: ПОЛИТИКА
21 Март 2018 09:41
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Парламентът отложи дебатите по първо четене на промените в Наказателния кодекс

/КРОСС/ Парламентът отложи с дебатите по първо четене на седемте законопроекта зa промени в Наказателния кодекс, които бяха заложени в седмичната програма за работа на депутатите, предаде репортер на Агенция „Фокус".

Предложението за това направи председателят на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов, а мотивите - разразилият се обществен дебат за един от законопроектите, внесен от Министерски съвет, който предвижда да се уеднакви режимът на корупционните престъпления, както за длъжностни лица от публичния сектор, така и за длъжностни лица от частния сектор.

„Особено активни в този обществен дебат са работодателските организации и организациите на бизнеса. Очевидно е, че се налага продължаване на общественото обсъждане преди да пристъпим на гласуване в пленарна зала. По тази причина, като председател на водещата комисия по седемте законопроекта, предлагам отлагане с 10 дни", аргументира се Кирилов от парламентарната трибуна и подчерта, че това ще бъде в полза на законодателния процес.

Против това предложение се обявиха от „БСП за България". Народният представител Драгомир Стойнев посочи: „Уважаеми господин Кирилов, ако искате обществено обсъждане, това трябваше да се случи преди гледането на първо четене на този изключително спорен законопроект на Министерски съвет. Знаете какво напрежение има в обществото. Заради този законопроект, вие искате в момента закони, които са внесени на 25 май 2017 г., в момента отново да не ги гледаме. Нашето предложение е, тези законопроекти, особено на левицата, нека да ги гледаме тази седмица".

Сред отложените предложения за поправки в закона е и това на БСП за въвеждане на по-строги мерки срещу домашното насилие, с които те целят привеждане на изискванията на Истанбулската конвенция в българското законодателство. Промените предвиждат нанасянето на средна телесна повреда вследствие на домашно насилие да се третира като престъпление от общ, а не от частен характер.