/КРОСС/ Националният отбор по футбол на България излиза срещу Босна и Херцеговина днес, в първи двубой за 2018 година.

Приятелският мач ще се играе на стадион "Лудогорец Арена" в Разград.

Петър Хубчев изкара почти целия предишен цикъл, като не бе начело на България само при победата с 4:3 над Люксембург. И ако тогава Хубчев имаше оправдания, че групата с Холандия, Франция и Швеция е тежка и че за дебютните му мачове в Париж и Стокхолм не беше определял повиквателните след бягството на Петев, сега място за отстъпление няма.

Да, България изигра силни домакински мачове, като би Холандия и Швеция, но навън не убеди. Все същата несигурност в защита и липса на класа, на самочувствие в предни позиции. Видно е, че този отбор няма лидер и затова Петър Хубчев правилно залага на себераздаването и колективния дух, които повтаря като манна небесна във всяко свое изявление. Но само на мускули и думи не става. Нужни са дела, а засега те са твърде малко и не топлят.

Затова и днешният сблъсък с Босна и Херцеговина, която разполага с класни и водещи играчи от Серия А като Един Джеко (Рома) и Миралем Пянич (Ювентус), е добра възможност да наберем височина и самочувствие, които да ни позволят постепенно да достигнем крайната си цел. Защото, каквото и да си говорим, ние скоро едва ли ще имаме футболисти в такива отбори като босненците и затова всеки подобен двубой ще е от полза за Хубчев и щаба му за сверяване на часовниците.

Днешният двубой ще е под №11 за Петър Хубчев начело на България (4 успеха, 1 равен, 5 загуби, при голова разлика 11:16). Победата над финалиста на световното Саудитска Арабия с 1:0 в последния, в контролата в Португалия, дава надежди, че можем да разперим криле. А това, че новото начало е от дома на орлите -"Лудогорец Арена", е добра символика за успех. По отношение на повиканите Хубчев продължава с тенденцията да търси подмладяване, но и да налага гръбнак, около който да гради съставът.

Най-добрата рецепта би била занижени очаквания и непрестанна работа.

Защото, ако публиката става свидетел на повече мачове като тези с Холандия (2:0) и Швеция (3:2), когато тимът се раздава и момчетата оставят сърцата си на терена, дори и да не спечелим, хората ще си тръгват доволни от стадиона и следващият път пак ще са там, защото ще знаят, че можем и все някога ще полетим отново нависоко.