/КРОСС/ В Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) не са постъпвали сигнали за участие на деца в реклами или други форми на търговска комуникация на генетично модифицирани храни, за каквито днес има публикации в медиите. Такива не са постъпвали и от страна на Съвета за електронни медии, относно храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен.

ДАЗД сезира Съвета за електронни медии за становище от гледна точка на извършения медиен мониторинг и за предоставяне на информация за реклами на деца на хранителни продукти, по-специално на посочените в публикациите на в. „Сега". Изискано е и становището на Българската агенция по безопасност на храните за хранителни продукти, върху които изрично е указано, че съдържат ГМО, за предприемане на последващи действия от компетентността на ДАЗД.

Сезиран е още Националният съвет за саморегулация като независим орган за саморегулация в рекламата и търговската комуникация в България относно тяхното становище във връзка с посочените реклами за спазване на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в страната. В Закона за радиото и телевизията е уредено, че доставчиците на медийни услуги се задължават да спазват тези правила, разработени от Националния съвет.

В критериите на СЕМ и ДАЗД за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата също са разписани текстове, които уреждат по отношение на доставчиците на медийни услуги, да не допускат участие на дете в реклами или други форми на търговски съобщения за генетично модифицирани храни, а така също да не допускат участието на дете в търговски съобщения, придружаващи или включени в детски предавания за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен. Доставчиците на медийни услуги са длъжни да спазват правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и другите нормативни актове.

В Закона за закрила на детето има изрична разпоредба, която родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не допускат участието му в реклами или други форми на търговски съобщения за генетично модифицирани храни, нарушението на което задължение е скрепено със санкция по отношение на виновните лица.

Безспорно е, че родителите и другите лица, на които са поверени грижи за детето носят първостепенна отговорност за неговото насочване към използването на различните медии, но и цялото общество като цяло има тази отговорност, включително в публичното пространство, например в обществени заведения, в училища и детски градини, на различни мероприятия и др.

Разпоредба, която охранява интересите на децата, се съдържа и в Закона за храните в чл. 9а, където ясно е регламентирана забрана за рекламирането на генетично модифицирани храни чрез реклами или други форми на търговски съобщения, в които като изпълнители участват деца или които представят деца, употребяващи тези храни, и/или са предназначени за детска аудитория.