МОН: Готови са проектите за нови учебни програми за 11-и и 12-и клас
Секция: БЪЛГАРИЯ
19 Април 2018 18:18
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
МОН: Готови са проектите за нови учебни програми за 11-и и 12-и клас

/КРОСС/ Проектите за нови учебни програми за учениците в 11-и и 12-и клас по общообразователните предмети "Български език и литература", "Математика", "Физическо възпитание" и за новия предмет "Гражданско образование", който ще се изучава от учебната 2020/2021 година, са готови. Това съобщиха от Министерството на образованието и науката.

В проектите на програмите по български език и литература /БЕЛ/ за 11-и и за 12-и клас се акцентира върху уменията за прилагане на знанията преди провеждането на задължителен държавен зрелостен изпит по БЕЛ в края на втория гимназиален етап.

Предвижда се по български език да се развива прилагането в речевата практика на книжовните езикови норми, както и да се усъвършенстват уменията за търсене, анализиране и синтезиране на информация. Предвидено е развиване на практически умения като: публично изказване по научен проблем, подготовка на реферат, съставяне на конспект и библиография, участие в интервю за работа, създаване на мотивационно писмо.

Проектите на програмите по литература предвиждат преподаване на различни по жанр емблематични текстове само от българската литература, включително и от съвременни автори. Изучаването ще бъде концентрирано тематично, а не хронологично на авторите.

Учителите ще могат съобразно възможностите на своите ученици допълнително да подбират и други тематично близки текстове, освен посочените. Заложена е и работа по създаването на есе и на интерпретативно съчинение по проблеми, изведени от художествени творби. Отчетено е и желанието на учителите за олекотяване на учебното съдържание по литература и възможност за практическа работа в часовете по български език.

Програмите за предмета "Гражданско образование" надграждат досега съществуващите форми на гражданското образование чрез интегриране в предметите от областта на обществените науки и чрез интердисциплинарните предмети - като "Човек и общество" и "Свят и личност". Организацията на обучението се основава на интерактивни методи и техники на преподаване /учене чрез изследване, чрез практика, решаване на казуси, разработване на проекти/.

Обучението е насочено към подготовката на младия човек за социална реализация, съобразена със законите на демократичното общество. По-голямо внимание се отделя на формирането на гражданска култура, както и на възможностите за осмисляне на значими социални проблеми на регионално, национално и глобално ниво.

За обществено обсъждане са публикувани и три нови проекта за изучаване на предмета "Религия" по желание на учениците от първи до 12-и клас. Освен досегашните възможности за изучаване на християнство-православие и ислям, има трета - изучаване на световните религии не в догматичен, а в ценностен план.

Предложените нови учебни програми по предмета "Религия", който се изучава в разширена подготовка /избираеми часове/ и в допълнителна подготовка /факултативни часове/, осъвременяват сега съществуващите две програми по религия, които са насочени към изучаването на православието и на исляма. Програмите са изготвени от експерти - теолози, от преподаватели във висшите училища и представители на религиозните общности по концепции, приети от експертен съвет.

Актуализирането се изразява преди всичко в две посоки. От една страна, обучението по религия се обвързва с ключовите компетентности, като по този начин се разкрива и значимостта на религиозната култура за личностното развитие на учениците. От друга страна, се осмислят съвременни проблеми на човечеството през призмата на религиозния светоглед и ценности, като така религията се отваря в по-голяма степен към предизвикателствата на гражданското общество.

За първи път се предлага и трета програма, в която водещо е неконфесионалното религиозно образование. То е основано преди всичко на специфичния за религиите ценностен подход, без да се придържа към догматиката на едно единствено вероизповедание. Религиозните догмати се представят като системни и исторически знания. Програмата предвижда балансирано представяне на нравствените традиции на световните религии. Отразяват се и съвременните проблеми в отношенията между религиите в глобален и регионален план.