/КРОСС/ Влизането ни в Еврозоната няма да бъде панацея за българската икономика. Това каза по Дарик президентът на партията на Европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев. Според него реалистичен срок за приемането на еврото у нас е 2025 година.

Един от рисковете при влизането в Еврозоната е преминаването от собствена валута с плаващ курс към друга валута, коментира Сергей Станишев. Той уточни, че тъй като сме във валутен борд, ние вече сме изконсумирали тези рискове в последните 20 години.

"Проучването на случаите и на Словакия, и на Словения, и на балтийските страни, които се присъединиха, еднозначно показва, че няма сериозно влияние върху инфлацията в страните, надхвърлящо половин процент. Тоест, инфлацията би могла да нарасне в резултат от влизането с 0,3% до 0,5%.

Второ, има и конкретни ползи. В момента българските фирми, за да внасят или изнасят, само от прехвърлянето от левове в евро и обратно, разходът на икономическите субекти е близо 1 млрд. лева годишно. Този милиард при минаване в евро ще остава в българските фирми и ще могат от това да увеличават заплати, да купуват нова техника, да инвестират в нови производства", обясни Сергей Станишев.

Срещата на върха за Западните Балкани

Целта на Българското председателство на Съвета на ЕС трябва да е стартът на преговорите за приемане на Албания и Македония в Съюза, стана ясно още от думите на президента на ПЕС.

По повод изявленията на страни като Испания, че няма да присъстват на срещата на върха ЕС - Западни Балкани в средата на май в София, ако и Косово участва в нея, Станишев коментира:

"Ако ние мислим за стабилността на Западните Балкани, на първо място, по-добре Косово да участва в дискусията. Това, което е важно да се постигне в рамките на Българското председателство, защото формално решение няма да се вземе сега на срещата в София, е да има стартиране на преговорите с Македония и с Албания".

Алтернативата "БСП"

На въпроса добра алтернатива ли е БСП за управлението на България, Сергей Станишев отговори така:

"Това, което е постигнато към момента - да стоим активно като опозиция, да се възприемаме като автентична и силна опозиция. Понякога, струва ми се, губим малко мярката и ставаме опозиция заради самата опозиционност. Голямата задача пред БСП сега е да се мине към следващата фаза, което още не сме постигнали - да бъдем възприети като по-добрата алтернатива, а това става с много работа, интелектуална най-вече".