/КРОСС/ След като откриха следи от кислород, астрономи определиха, че звездите в далечна галактика са се образували 250 милиона години след Големия взрив - доста кратък интервал от космическа гледна точка, съобщи Ройтерс.

Този кислород е най-ранният известен във Вселената.

Откритието дава информация за ранната Вселена. Галактиката MACS1149-JD1 вероятно e най-далечната, наблюдавана досега. Тя е съществувала 550 милиона години след Големия взрив, дал началото на Вселената преди около 13,8 милиарда години.

Светлината, излъчена от MACS1149-JD1, е пътувала 13,28 милиарда светлинни години, преди да достигне Земята. Една светлинна година е разстоянието, което изминава светлината за година - 9,5 трилиона км.

Особено интересно е откриването на кислород в галактиката MACS1149-JD1. Във Вселената първоначално не е имало елементи като кислород, въглерод и азот. Те са създадени от реакциите на синтез в най-ранните звезди и са изхвърлени в междузвездното пространство при експлодирането им.

Наличието на кислород показва, че дори по- ранно поколение звезди се е образувало и умряло в MACS1149-JD1. Звездообразуването в галактиката е започнало около 250 милиона години след Големия взрив, когато възрастта на Вселената е била само 2 процента от сегашната.

"Преди изследването ни, имаше само теоретични предвиждания за образуването на най-ранните звезди. За първи път наблюдавахме много ранен етап от звездообразуване във Вселената", каза астрономът Такуя Хашимото от университета Осака Санджо.

Учените са потвърдили разстоянието до галактиката с наблюдения от наземни телескопи в Чили и са реконструирали ранната история на галактиката MACS1149-JD1 с данни от инфрачервени орбитиращи телескопи.