„Газпром“: Газът по „Турски поток“ може да тръгне през България през 2020 г.
Секция: ИКОНОМИКА
29 Юни 2018 20:45
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
„Газпром“: Газът по „Турски поток“ може да тръгне през България през 2020 г.

/КРОСС/ Природният газ по втората отсечка на „Турски поток“ в началото на 2020 г. може да премине през газопреносните на България, Сърбия и Унгария, заяви днес президентът на „Газпром“ Алексей Милер, предаде БГНЕС.

„В началото на 2020 г. природният газ по „Турски поток“, след като бъде пуснат в експлоатация неговата проектна мощност, може да премине през газотранспортните системи ни България, Сърбия и Унгария“, каза Милер на пресконференция в Санкт Петербург, съобщи ТАСС. Той отбеляза, че тези страни са взели решение да развиват своите газотранспортни системи.

„Днес не мога да ви посоча точната дата, но абсолютно точно и първата, и втората отсечка на газопровода ще бъдат пуснати в експлоатация до края на 2019 г.“, каза той.

В края на май руският президент Владимир Путин след приключването на преговорите с българския премиер Бойко Борисов потвърди, че „Газпром“ разработва изграждането на втората отсечка от „Турски поток“ от Турция за България.

Милер обаче посочи, че изграждането на директен газопровод към България от Русия е възможно само при 100-процентови гаранции от тази страна и Европейската комисия.

„Газпром“ започна строителството на морския участък от „Турски поток“ през май 2017 г.

Морският участък на тръбопровода ще премине по дъното на Черно море до брега на Турция. Неговата дължина е 930 км. От там ще бъде продължена сухопътната отсечка до границите на Турция със съседните държави, посочва ТАСС.

Проектът за газопровод „Турски поток“ предвижда строителството на газопровод, състоящ се от две тръби всяка с капацитет по 15,75 милиарда куб. м годишно. Първата ще снабдява със „синьо гориво“ турските потребители, а втората е предназначена за задоволяване на нуждите на страните от Южна Европа и Балканите.