Кеворк Кеворкян: Чанове и лъжи
Секция: Интервюта
30 Юни 2018 19:37
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Кеворк Кеворкян: Чанове и лъжи

/КРОСС/ Вечно нахилената Захариева, във вторник предаде Председателството на ЕС на Австрия.
Връчи на австрийския външен министър 28 чана - и дори ги разклати!?

Каква идиотщина само, каква художествена самодейност, какво чаносване!
Чанове! Това вече е наистина налудно.

Можеше, вместо чанове, да му дадат на австриеца някакво смислено послание, с което да намекнат нещичко и за безкрайните ни нужди.

Австрийците ни домъкнаха Бронзовата къща - „визуалната" мастурбация, която се пльосна на мястото на бившия Мавзолей - ние пък им даваме чанове!

Сякаш сме овце, та даряваме чанове!
Белите и аборигените си разменят непотребни дарове...

Един от героите на Брехт казваше следното, приблизително: „Всяка сутрин отивам на пазара, където се продава лъжата, и заставам до продавачите".

Сетих се за този голям немски писател, защото Захариева, по-универсална дори от рендето „Вьорнер", е завършила немската езикова гимназия „Бертолд Брехт" в Пазарджик, а след това магистратура по право в не особено известния правен факултет на Пловдивския университет - и това кажи-речи е единственото й реално образование.
И вече е готова да ръководи всичко, което й се падне от лотарията на Падишаха.

Навремето, в Титова Югославия, черногорците не се питаха „Що радиш?", а „Що ръководиш".
Същата история. Ръководителка и половина, дори три четвърти.
И сега дрънка с чанове.

Подобни хора дори не се усещат, как ни злепоставят - а и пет пари не дават за това.
Те обитават една паралелна действителност - в нея няма място за истинско уважение към достойнството на една страна, всичко е само едно словесно къркорене.

Те ще отгризват от това достойнство, докато не го ликвидират съвсем.
И си мислят, че трябва да им вярваме - понеже „лъжат като очевидци" на собствените си подвизи.

Юрий Борев, в своята „Сталиниада", разказваше следното: когато излиза филма „Чапаев", неговите близки и съратници никак не го харесали.
Според тях, нищо не било показано така, както е било.
Накрая спорът стигнал до Сталин и той отсъдил за критиците на филма: „Лъжат като очевидци"