5 Неделя след Петдесетница. Св. безсребреници Козма и Дамян. Възвръщане честните мощи на преп. Йоан Рилски чудотворец
Секция: Църковен календар
01 Юли 2018 02:45
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
5 Неделя след Петдесетница. Св. безсребреници Козма и Дамян. Възвръщане честните мощи на преп. Йоан Рилски чудотворец

/КРОСС/ Св. Козма и Дамян били родни братя. Те се родили в провинцията Асия, Мала Азия. Баща им бил езичник, а майка им Теодотия изповядвала християнската вяра. Мъжът й починал рано, и младата вдовица заживяла благочестив живот, като изпълнявала съвета на св. Ап. Павел: "Истинската вдовица се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем". Теодотия поучавала децата си да водят богоугоден живот, учила ги на страх Божи, съветвала ги да се утвърждават в християнските добродетели.

Козма и Дамян от ранна възраст залягали да изпълняват Божия закон. Когато порастнали, те просияли със своите добри дела като две светила. За да бъдат полезни на ближния, те се заели да изучават лекарското изкуство; изучили вълшебните свойства на различните билки и се прочули като лекари. Господ Иисус благословил двамата лекари и им дарувал чудотворна целителна сила. Братята били много скромни. Те не търсели земна слава и величие, нито пък богатства. Не взимали от излекуваните болни ни пари, ни дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите: "Болни изцерявайте, прокажени очиствайте... Даром получихте, даром давайте" (Мат. 10:8). Заради тяхното безкористие св. Църква ги назовава "безсребреници".

Една християнка на име Паладия, която боледувала много години и похарчила голяма част от имота си по лекари, като узнала за тези лекари, изпратила хора да ги повикат, за да я излекуват. Св. Козма и Дамян изпълнили молбата й. Те посетили дома й, помолили се над нея и я излекували от тежката болест. Зарадвана, тя поискала да ги възнагради. Те отказали. Тя обаче настояла един от двамата да приеме поне три яйца в чест на св. Троица. По-малкият брат, св. Дамян, понеже тя го заклела в името на св. Троица, приел скромния дар - трите яйца. Когато по-късно големият брат узнал, че св. Дамян нарушил дадения пред Бога обет да не приемат никакви дарове за лекуването, поръчал на християните след смъртта им да не ги погребват в един гроб. Дамян, като нарушител на обета, да бъде погребан отделно.

Пръв починал св. Козма. Когато починал и св. Дамян, християните преценили, че поръчката на св. Козма е прекалено строга и не я изпълнили. Като родни братя, които извършили един подвиг и постигнали равна светост, те били погребани в един гроб. По-късно над този гроб бил построен храм, в който се извършвали много чудес

Съдбата на св. Йоановата десница
Руско народно предание говори, че в съдбоносни за България дни десницата на св. Иван Рилски била отнесена в Русия. В това ни уверява и с най-новия си крупен труд от 385 страници съвременният руски историк Николай Николаевич Чалих под заглавие "Рыльск. История с древнейших времен до конца ХХ века", Курск, 2006.

Според неговите изследвания, сред голямата българска емигрантска вълна по време на византийското владичество (972-1014) имало и неколцина монаси от Рилския манастир. Те носели със себе си десницата на Рилския светец и български книги. Заселили се по десния бряг на река Сейм в Черниговската земя на Киевска Русия, където пребивавало славянското езическо племе северяни. Двете племена заживели дружно. Българите построили храм "Свети Иван Рилски" и станали първите тукашни християнски просветители-мисионери.

Ето някои интересни извадки от книгата на Чалих:
"... Риляне отделили правую руку святого Ивана и отнесли ее в Русь..." (с. 49) (Рилчани отделили дясната ръка на св. Иван и я отнесли в Русия);

"Название города Рыльска и возникновение христианства в Рыльском крае и в других наших краях связани с пребиванием болгарских монахов из Рыльского монастыря..." (с. 38, 47) (Името на град Рилск и възникването на християнството в Рилския край и в други наши краища са свързани с пребиваването на български монаси от Рилския манастир);

"Церковь Иоанна Рыльского самый первый русский храм в честь Иоанна Рыльскаго был построен в древнорусском граде Рыльске в конце Х или в начале ХI века" (с. 51) (Църквата на Йоан Рилски първият руски храм в чест на Йоан Рилски е бил построен в древноруския град Рилск в края на Х или началото на ХI в.)

По време на Октомврийската революция (1917-1918), когато болшевиките масово разрушавали църкви и манастири, десницата на св. Иван Рилски мистериозно изчезнала от едноименната му църква в Рилск. Според някои, за да бъде спасена от евентуално болшевишко поругание, тя била заровена някъде в земята. Това споделя и Чалих. В духа на писаното от него и аз преди години писах, че може някой ден в Рилск да се открие изчезналата дясна ръка на св. Иван Рилски. (Вж. Среща с древноруския град Рилск, Църковен вестник, 1976, бр. 26, с. 6).

Според други, благочестиви руски емигранти изнесли десницата извън пределите на Русия. Това потвърждава и следното предание. През есента на 2003 г. ме посети тогавашният главен секретар на Св. Синод митрополит Геласий. С него сме рилски постриженици и бивши игумени на Рилския манастир, и всякога живо ни е интересувало всичко за св. Иван и за св. Рилска обител. В разговор, между другото, митрополитът припомни с какво недоверие преди години се отнесохме към известието на гръцкия архимандрит Пантелеймон Пулос, че дясната ръка на св. Иван Рилски сега се намирала в гръцкия девически манастир "Св. Богородица" на остров Тинос, без да пояснява как е попаднала там. С такова недоверие се отнесъл и неговият духовен старец, благочестивият монах Евлогий, който държеше ключовете от ковчега на св. Иван Рилски и го отваряше за поклонение пред св. мощи на светеца. Митрополит Геласий ме помоли да запиша следното.

Веднъж пристигнала гръцка поклонническа група. Изненадващо една възрастна жена от групата му казала на руски език, че десницата на св. Иван е донесена в Гърция. В учудване отец Евлогий й възразил, че както знаят рилските монаси, десницата му е отнесена още в незапомнени времена в руска земя. Възрастната рускиня обаче настоятелно продължавала да разказва:

"Моята бабушка Маруся, на която нося името, и моят дедушка Андрей Фьодорович били от Курска област. По време на революцията бабушка и дедушка Андрей решили да избягат от Русия. Тръгнали с пътнически кораб, който извършвал курс Одеса -Истанбул - Солун - Атина. В препълнения кораб имало и двама моряци от Курск и Рилск. Върху своя багаж те държали една вещ, обвита в тъмнокафяв копринен плат, и молели пътниците да не се блъскат, за да не бутнат на земята грижливо обвитата и пазена вещ. Любопитството на пасажерите надвило и моряците открили, че носят десницата на св. Иван Рилски, за да я спасят от поругание или от изчезване. Те имали намерение да оставят десницата в българския манастир на Св. гора Атонска с молба тамошните монаси да я върнат в Рилския манастир.

Привечер в Егейско море се разразила силна буря с гръмотевици и мълнии. Насрещният вятър бил толкова яростен, че вълните обливали и блъскали кораба, та имало опасност той да се разбие в някои от скалистите острови. "Всички се прегръщахме и целувахме, а някои със сълзи оросяваха обвитата десница на св. Иван. Капитанът на кораба, разказваше ни бабушка, по едно време разтревожен рече, че ни грози корабокрушение. Единият от моряците се провикна: "Това няма да стане, тъй като нас ни пази крепката десница на св. Иван Рилски, която е сред нас!" Всички топло се молехме на светеца да ни запази, за да стъпим на земята. Сред бушуващото море нашият кораб тогава приличаше на един пътуващ храм сред яростните морски вълни.

Чак призори морската буря утихна. Спряхме в някакъв малък залив край гръцко селце. След преживения ужас всеки от нас гледаше да стъпи по-скоро на земята, благодарни на Бога, на св. Богородица и на св. Иван за чудесното избавление от страшната морска буря.

Пръснахме се накъдето очите ни видят. След много дни на страннически скитания с Андрей Фьодорович се добрахме до Солун. Един благороден грък на име Костаки ни прие за миячи на съдове и маси в своя ресторант. Когато чувахме да се говори руска реч от влезли в ресторанта, бързахме да ги разпитаме дали не знаят нещо за двамата руски моряци, за св. Ивановата десница. За съжаление нищо не узнахме, но вярвахме, че тя е някъде съхранена из благословената гръцка земя..."

Дядо Геласий даже каза, че още пази малкото бяло листче, на което отец Евлогий записал само следното: "Маруся и Андрей Фьодорович. Курска област".

Този интересен и правдоподобен разказ, че св. Ивановата десница сега е в Гърция, липсва в нашата статия "Защо целуваме лявата, а не дясната ръка на свети Иван Рилски?", тъй като същата беше вече публикувана няколко месеца по-рано в сп. "Духовна култура", 2003 г., кн. 3, с. 13-17. Може би е прав архимандрит Пантелеймон Пулос.

Дано един ден узнаем как е попаднала св. Ивановата десница в манастира "Св. Богородица" на остров Тинос. Дай Боже, да узнаем още подробности за съдбата на св. Ивановата десница.

а по тяхното молитвено застъпничество.