/КРОСС/ Според традиционните народни вярвания на българите в миналото трите поредни християнски празника - на мъчениците Кирик и Юлита; на Антиноген, Юлия девица и на св. Марина са най-горещите дни в годината, пише Рачко Попов в книгата си "Български народен календар". Понастоящем трите църковни празника по нов стил са съответно на 15, 16, 17 юли. В Северна България те са познати още като Чурлига, Пърлига и Огнена Мария, а в южните райони на страната - Люта, Чурута и Опална Марина. На отделни места ги наричат и Горесци (Врачанско), Германовци, Блъсъци. По време на трите Горещника се правят предсказания за характера на времето зимните месеци - декември, януари и февруари. В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия насред селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. В селата из Стара планина от Горещниците започва периодът на седенките. Изпълнява се обредно „заклаждане" на първата моминска седянка, придружено с наричания, в чиято основа е любовната магия.