/КРОСС/ Не съм чувал някой да е правил световна класация по търпимост на безобразията, но ако имаше такава, България щеше да я оглави безалтернативно. Един вид щяхме да сме световни шампиони по овчедушие. Преклонена главица сабя не я сече, е казал народът и както е измислил тази „мъдрост", така си я кара вече векове наред. В днешно време средностатистическият нашенец позволява да го мачкат чиновници от всякакъв калибър,

които преминават през живота ни като хлебарки в кухнята на люлинска панелка.

В брой 27 от 4 юли на „Галерия" на стр. 10 публикувахме материал, озаглавен „Шеф на хазарта търгува с мъртъвци".

В разследването е показано как със съучастието на шефката на Държавната комисия по хазарта Мария Филипова чиновникът Григор Господинов урежда с лиценз за хазартни игри хора, потъпквайки грубо закона.

Разследването е направено по всички правила на журналистиката, а като доказателствени материали надлежно са приложени документи. Тоест четвъртата власт и журналистите са свършили работата на прокуратурата, която трябва само да довърши усилията ни. Каква беше изненадата ни, когато разбрахме, че вместо да бъде уволнен и да му бъде повдигнато обвинение, Григор Господинов бил повишен от началничката си Мария Филипова. Нагла демонстрация на непукизъм и чувство за неприкосновеност. Разказвам този случай, за да ви покажа безпътицата, до която сме се докарали сами.

Очевидно правораздавателната ни система толкова е зациклила, че вече няма съпротивителни сили да се справи с чиновници от средна категория.

Какво да говорим, когато става дума за корупция по високите етажи на властта.

Не пиша тези редове, защото имам нещо лично срещу Филипова и Господинов. Не ги познавам, а и едва ли някога ще ги познавам. Такива хора отдавна не са ми интересни. Ясни са ми, без да съм говорил с тях и без да съм чел вероятно напарфюмираните им биографии, в които апогеят със сигурност е, че са се намърдали в средния  чиновнически ешелон на държавната администрация.

Но Филипова и Григоров не са изолиран случай.

Те са част от една огромна напаст, която задушава всичко около нас. Светът ни се руши от цяла армия държавни стотинкаджии.

В огромната си част те са неподготвени и неграмотни за каквато и да било обществена дейност, но са находчиви и иновативни, когато трябва да измислят корупционни и лобистки схеми, за да изкарват пари дори от въздуха.

В нашия случай Филипова и Григоров уреждат с лиценз за хазартни игри наследниците на починали лица.

Законът изрично гласи, че при смърт на физическо лице наследниците не могат да черпят права от лиценза и той се прекратява. Филипова и Григоров трябва да бъдат накарани да обясняват защо се самопоставят над закона, какви подбуди са ги карали да постъпят така и защо ощетяват държавния бюджет. А държавният бюджет сме всички ние, които си плащаме чинно данъците, за да получават Филипова, Григоров и още стотици хиляди като тях заплати.

Повечето от чиновническия апарат нямат нито интелекта, нито мисленето да осъзнаят, че в живота всичко е преходно.

Изпълзяването до някакъв пост, който ти дава възможности да вземаш решения и да подписваш документи, от които зависят човешки съдби, не те прави по-особена порода човек.

Самообожествяването е опасно. Особено е опасно, когато се самообожествяват глупави и алчни хора.

Тогава вече обществото е поставено на риск. Времето е показало, че рано или късно се намира някой, който да пренареди пасианса, и тогава дребните тарикати го отнасят първи. И често единствени. Филипова и Григоров са обречени. Те рано или късно ще трябва да плащат сметката, защото пряко са уличени.

Въпросът е да се стигне до едрите риби в държавата.

Засега те плуват на дъното и не обръщат никакво внимание на кукичката, защото закусват, обядват и вечерят с дребни цаци като Филипова и Григоров, които сами са издигнали в чиновническата йерархия. И когато е необходимо, ги сготвят.

Иво ДИМИТРОВ
в. Галерия