22 юли в историята
Секция: История
22 Юли 2018 07:43
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
22 юли в историята

/КРОСС/ На 22 юли 1877 г. по време на Руско-турската война Девети Кавказки драгунски полк влиза в Стара Загора. Опозицията изпраща писмо до премиера Васил Радославов, с предложение за свикване на извънредна сесия на Седемнадесетото Обикновено Народно събрание, през 1917 г. През 1959 г. България отправя предложение към Гърция за сключване на пакт за ненападение между двете страни за 20-годишен срок.
По света: Унгарският воевода Янош Хуняди нанася поражение на обсадилите Белград турци през 1456 г. Томас Джеферсън е избран за първи министър на външните работи на САЩ през 1789 г. През 1793 г. английският изследовател Маккензи става първият европеец, прекосил Канада от изток към Тихия океан. Между Париж и Руан се провежда първото автомобилно състезание през 1894 г. Алфред Драйфус, обвинен през 1894 г. в държавна измяна и осъден на доживотен затвор във Френска Гвиана, напълно реабилитиран през 1906 г. Американският авиатор Уили Поуст първи в историята на въздухоплаването обикаля сам света за седем дни, 18 часа и 49 минути през 1933 г. Банковият обирджия Джон Дилинджър е застрелян от федерални агенти в Чикаго година по-късно. Американски бомбардировачи осъществяват първата си атака срещу демилитаризираната зона между Северен и Южен Виетнам през 1966 г. Мехмед Али Агджа е осъден в Рим на доживотен затвор за атентата срещу папа Йоан-Павел Втори през 1981 г. През 1992 г. организират бягството от затвора на колумбийския наркобарон Пабло Емилио Ескобар Гавирия.
На 22 юли са родени: Филип ІV Хубави, крал на Кастилия (1784), генерал-майор Георги Киров, участник в Руско-Турската, Балканските войни и Първата световна война (1859), руският конструктор на самолети Павел Осипович Сухой (1895), оперната певица Мими Балканска (1902)...

2014 г.
С Указ на президента на Русия се фиксират 11 часови зони за страната и се издава забрана за сезонен преход.

2013 г.
В северозападната провинция на Китай - Гансу загиват 95 човека. Ранени са още 1000 в резултат от земетресение с магнитуд 6.6 по скалата на Рихтер.

2012 г.
За президент на Индия е избран Пранаб Кумар Мукерджи, който преди това заема длъжността министър на отбраната.

2011 г.
При взрив до 17 етажното здание на норвежкото правителство в Осло загинват осем човека, а още десетки други са ранени. Получена е заплаха от страна на Молла Крекар, основател на кюрдската ислямистка група Ансар ал Ислам, за бомбена атака в случай на неговото депортиране от страната. По повод карикатурите на пророка Мохамед през 2006 г. той заявява, че това означава „обявяване на война на нашата религия и цивилизация". Тогава шейх Юсеф ел Кардауи, шеф на Международния съюз на мюсюлманските улеми, заявява: „Нека петък да бъде международен ден на гнева за Бог и неговия пророк". Норвежки прокурори повдигат обвинения в тероризъм срещу Молла Крекар, поради което той заплашва, че „Норвегия ще плати тежка цена за неговата смърт". Малко след взрива 32-годишният норвежец Андерс Беринг Брайвик, облечен в полицейска униформа, открива безразборна стрелба на младежко събиране на Норвежката работническа партия на премиера Йенс Столтенберг недалеч от Осло. При инцидента жертва стават повече от деветдесет човека, сред които бройката на децата на възраст между 15 и 16 години е най-голяма. Групировката Ансар ал Джихад ал Алами („Привържениците на глобалния джихад") поема отговорност за атентатите. Според самия Андерс Брайвик мотивите му са свързани с желание за радикални промени в норвежкото общество. Няколко часа преди да извърши двойния атентат той публикува в интернет 1518 странична „Декларация за независимостта на Европа", в която твърди, че културният марксизъм на франкфуртската школа е много по-страшен от икономическия марксизъм, погубил Русия. Брайвик е член на масонската ложа в Осло, както и на младежката либерална партия на прогреса, според която е недопустимо правителствата да злоупотребяват с властта си, намесвайки се в икономическия живот на обществото с най-употребявания слоган „моята свобода свършва там, откъдето започва твоята".

2010 г.
На 76-годишна възраст умира писателят Дончо Цончев (1933 - 2010). Дончо Цончев е роден на 27 юли 1933 г. в град Левски. Завършва геология в Софийски университет "Климент Охридски" през 1959 г. От 1951 г. до 1953 г. работи като зидар. В периода между 1959 г. и 1963 г. е геолог в Родопите и Странджа. Учител е в София (1963 - 1966), геолог в Министерството на горите (1966 - 1968), завеждащ редакция в издателство "Народна младеж", заместник-главен редактор е на "Профиздат", завеждащ отдел "Българска литература" (1973 - 1989) в сп. "Съвременник", директор на списание "Лов и риболов", основател и директор на вестник "Наслука". Публикува в периодиката от 1956 г. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор е на разкази, новели, повести, драми - "Мъже без вратовръзки" (1966), "Роман на колелета" (1970; 1974), "Червени слонове" (1970), "Опасни типове" (1971), "Почти любовна история" (1972), "Принцовете" (1976; 1991), "Ако можехме да ги чуем" (1977), "Звезден прах" (1981), "Къщата на песните" (1985), романовата трилогия "Жълтата къща" (1982 - 1986), "Дневникът на един геолог" (1989), "Циганинът" (1991), "Ние, децата на голямата лъжа" (1992 г.). Бил е народен представител в 40-ото Народно събрание 2005 - 2009 г. Носител на орден "Стара планина" първа степен за заслуги към българската литература и по случай неговата 7-годишнина. Умира на 22 юли 2010 г. в София.