/КРОСС/ След анализ на сателитни данни от четири десетилетия климатолози стигат до заключението, че за първи път хората изкарват от равновесие сезонните температурни колебания в Северното полукълбо, предизвиквайки летните температури да се покачват по-бързо от зимните.

Те получават вероятност от около 5 на 1 милион, че тези промени се случват естествено, без човешко влияние, подчертава Bloomberg, позовавайки се на проучване, публикувано в Science.

Екипът, воден от Бен Сантер (Ben Santer), атмосферен учен в Националната лаборатория "Лорънс Ливърмор", установи, че човешката дейност се отразява в сезонните изменения на температурата на въздуха в тропосферата - най-ниският слой на атмосферата. Известно е, че затоплянето е глобално, но летата в тропосферата се затоплят по-бързо от зимите.

По-ранни доказателства за този процес се откриват само на повърхността на Земята - например по-ранното топене на снега или промените в сезонните миграции на животни. Сега за първи път са намерени доказателства в тропосферата.

Сателитните данни, събирани в продължение на 38 години, и компютърните модели на сезонните температурни промени, използвани от изследването, се съгласуват помежду си още по-точно, отколкото при измерването на средната годишна температура.

Авторите изследват няколко теоретични модела, описващи състоянието на климата преди и след индустриалната революция. Изследователите разкриват характерната картина (патерн) на сезонните температурни колебания, в зависимост от естествените причини (например Ел Ниньо или вулканични изригвания). След това тези "патерни" се сравняват с данните за сателитните температурни измервания в тропосферата от 1979 г. до 2016 г., като се отчитат разликите между минималната и максималната температура на всяка година.

Пет от шестте набора сателитни данни показват, че сигналът за затопляне е над естествения шум.

Според моделите най-силният контраст между зимата и лятото съществува в средните ширини на Северното полукълбо. В тропиците тази разлика е много по-малка и най-слабите колебания са характерни за Антарктика. Сателитните наблюдения потвърждават тези особености на районите, но и показват, че разликата между зимните и летните температури в някои райони на Северното полукълбо са значително по-големи, отколкото предполагаха моделите. Най-силните контрасти се забелязват на територията на Монголия и Сибир.

Летните температури в средните географски ширини нарастват по-бързо от зимните. В Северното полукълбо този ефект е по-забележим, тъй като има много повече земя, отколкото в Южното полукълбо, а океанът абсорбира по-малко от "излишната" топлина. Според учените естествените фактори не обясняват това рязко затопляне - разликата между лятото и зимата се увеличава поради парниковия ефект, причинен от хората.