Поетът Ангел Симеонов с награда на националния музикален конкурс "Бургас и морето"
Секция: КУЛТУРА
31 Юли 2018 11:16
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Поетът Ангел Симеонов с награда на националния музикален конкурс "Бургас и морето"

/КРОСС/ На 28 Юли се проведе  Националният музикален конкурс „Бургас и морето“ на сцената в летния театър в едноименния град.

Песента „Закотвени мечти“ на поета Ангел Симеонов, бе отличена с награда за най-добър текст. Композитор е Росалин Наков, изпълнител Панайот Панайотов.

За първи път в историята на конкурса бяхa наградени две песни. Журито оцени с еднакъв брой точки песните „Как искам времето да лети” по музика на Димитър Гетов, текст на д-р Джина Дундова, аранжимент на Димитър Гетов, изпълнена от дъщерята на фолк кралицата Глория – младата Симона Загорова. Другата песен победител е „Неочаквано” по музика  на Димитър Атанасов, текст на Бистра Александрова, аранжимент на Димитър Атанасов в изпълнение на Димитър Атанасов и Гергана Великова. 

Наградата на публиката отиде за песента „Морско синя любов” по музика на Светослав Лобошки, текст на Ники Комедвенска, аранжимент на Лобошки и в изпълнение на Стефан Илчев.

Тази година Националният конкурс „Бургас и морето” бе посветен в памет на големия композитор Тончо Русев. В рецитала се включи цяло съзвездие изпълнители, сред които Мими Иванова и Развигор Попов, Панайот Панайотов,  Росица Борджева, която изпълни „Мила ваканция” и Роси Кирилова, която представи единствената фолклорна песен на композитора „Месечинка”.

Закотвени мечти

Пред празните чаши, 

до дъно изпити, сред пушек и облаци дим, 

на дървени маси, във тъмното скрити, 

пият моряците джин.

 

През океани и бурни морета 

всеки от тях е преплувал 

и под звездите на чужди небета 

е плакал, мечтал и будувал.

 

Сега са си вкъщи, в мрачната кръчма, 

бленувана в нощи несретни, 

а пред очите им – корабни мачти

 потъват във спомени сетни…

 

Часовете минават, но никой не става, 

животът им сякаш закотвен е тук.

Те пеят и песента им остава

тихо да гасне без стон и без звук.

 ––––––––––––––––––––––-

Пр.: През океани и бурни морета 

всеки от тях е преплувал

и под звездите на чужди небета 

е плакал, мечтал и будувал.

Ангел Симеонов