Проф. Николай Радулов: Има опасност специалните служби да станат неконтролируеми
Секция: Интервюта
02 Август 2018 14:07
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Проф. Николай Радулов: Има опасност специалните служби да станат неконтролируеми

/КРОСС/ Докладите за дейността на ДАНС за 2016-а и 2017 година са еднотипни, стават все по-формални, чиновнически написани, голяма част от отразените неща в тях се повтарят. Като ги прочетеш, оставаш с впечатлението, че този доклад може да означава, че ДАНС се справя перфектно с работата си, а може и да значи, че нищо не се върши, т.е. докладите са много безлични. Това каза в интервю за предаването „12+4“ експертът по национална сигурност проф. Николай Радулов.

„И в двата доклада е обяснено, че ДАНС се контролира перфектно от структурите на НС, което не е вярно, защото многократно имаме изявления в публичното пространство, че докладите са без конкретика. Най-човешки написаният и даващ най-много информация доклад е първият за дейността на ДАНС през 2015 година. Доста по-информативен. Това е доклад, който отговаря на целите на писането на тези доклади. Той не е просто отчетен материал, а начин да бъдат контролирани специалните служби“, коментира експертът.

Проф. Радулов обясни, че в повечето случаи в методическите указания на докладите е описано, че липсата на конкретика в докладите е, защото информацията е класифицирана или е държавна тайна, а това от своя страна води до капсулация на специалните служби, което им позволява да останат неконтролируеми:

„Всъщност се обяснява защо този доклад е толкова постен, но не се обяснява защо е необходим. Гражданите знаят, че са дали 100 милиона, без да знаят за какво са ги дали. В докладите, например, има четири случая на доловена шпионска дейност или дейност в полза на чужди разузнавания, на хората им е забранено да влизат в държавата, изведени са от страната – тогава защо не са съобщени имената, като очевидно няма последващи следствени или процесуални действия. Чуждите специални служби, чиито членове и агенти са тези хора, много добре ги знаят кои са. Всъщност от кого крием тази информация – от работодателя си, от българския народ. Нищо тайно няма в това. Този подход обаче е много показателен за опасността отново, както преди 1989 година, специалните служби да се капсулират и обвият в една тайнственост, която им позволява да останат напълно неконтролируеми“.