/КРОСС/ През ноември 1952 г. Ту-95 прави първия си полет. Това е първият съветски междуконтинентален бомбардировач и последният самолет, построен по заповед на Сталин.

Когато започва производството на Ту-95, конструкторите проучват възможността бомбардировачът да получи турбовитлови и реактивни двигатели или пък шест реактивни двигателя. На първия прототип, "модела 95/1", са монтирани осем турбовитлови двигателя, които имат четири витла с дължина 5,6 м. Това е рекорд по енергийна ефективност във всички режими на работа. Размерът на тези витла и голямата мощ на двигателите превръщат Ту-95 в един от най-шумните самолети в света: дори сонарните системи на подводниците са могли да определят местонахождението му.

Ту-95 е и най-бързият витлов самолет в света и единственият бомбардировач серийно производство с турбовитлов двигател. Споделя славата на машината с най-продължителен живот заедно с американския Б-52: и двата самолета излитат за първи път през 1952 г. и продължават да се използват и до ден-днешен.
Общо през цялата история на Ту-95 са създадени над 20 негови модификации и Експерименталното конструкторско бюро "Туполев" изгражда различни самолети, базирани на този модел. През 1957 г. първия си полет прави Ту-116 - самолет, предназначен за пътуванията в чужбина на ръководителите на СССР. На практика той е като Ту-95. Разликата е в товарното отделение, където е разположена херметическа кабина с два салона за 20 души, кухня и пространство за работа.

Малко по-късно излиза серията пътнически самолети Ту-114: самолет за полети на дълги разстояния, който също е изграден на базата на Ту-95. Заради голямата продължителност на полетите кабината има отделение с легла и кухня, а сред екипажа винаги някой е готвач.
В съветско време задачата на Ту-95 е главно да бъде под тревога и готов за нападение на стратегически цели на потенциален враг в случай на необходимост. Тези нападения се извършват по най-кратния път - през Северния полюс. За тази цел са изградени летища на плаващи ледени рафтове. През 1958 г. два Tу-95 успешно се приземяват на едно от тези летища въпреки трудностите при спирането на леда. С развитието на техниката за зареждане с гориво при полет необходимостта от тези плаващи летища отпада.

Сред задачите на бомбардировача е и да сплашва американски самолетоносачи.