/КРОСС/ Депутатът от БСП  доц.Георги Йорданов в интервю за Агенция „КРОСС'' относно проблемите на здравеопазването в България.

Г-н Йорданов, България е на едно от последните места по качествено здравеопазване. Как ще се реши този проблем?

В тристранната програма „Визия за България“ има няколко основни момента, които предлагат решаване на проблема и подобряване на качеството на здравеопазването.

На първо място считаме, че държавата отново трябва да влезе в регулирането на здравеопазването, като затегне контрола му. Това е необходимо, защото това, което стана след опита за реформа в здравната система по-време на правителството на СДС, след което беше започната приватизацията и когато се залагаше, че пазарът ще регулира здравеопазването в страната и именно, че той ще се грижи за качеството на здравеопазването и за неговия обем за всички български граждани, се оказа, че не може да се постигне.

Затова ние считаме, че на базата на една оптимална здравна карта трябва да се направи една мрежа от лечебни заведения, за да се обезпечи качеството на здравеопазването и негова достъпност.

Какви мерки трябва да се вземат, за да имаме здравна каса, работеща за хората, а не – за чуждите интереси?

Ние считаме, че в момента здравната каса в този си вид се е изчерпала и е изчерпала своята функция. Разсъждаваме над това дали тя е необходима на България или вече е време да се премине към друга система на финансиране. Най-общо казано имаме конкретно решение, че опитът общинските и държавните лечебни заведения да бъдат търговски дружества се оказа неуспешен при това твърде неуспешен, защото в едно търговско дружество основната цел, както знаем, е печалбата – нещо, което е характерно за частното търговско дружество. За държавно дружество в областта на здравеопазването това не може да бъде цел. Затова трябва държавните и общински лечебни заведения да бъдат пререгистрирани не като търговски дружества, а като други здравни заведения, подобни на Военномедицинска академия, МВР болница и Транспортна болница.

И тогава тяхното финансиране трябва да стане от един публичен фонд.

И тук е големият въпрос какво ще стане с частните заведения, защото има много гласове в страната, които казват, че публичният ресурс на тези здравни вноски, които се събират от държавата, трябва да финансират само държавните и общинските заведения, докато частните заведения трябва да разчитат на кешово плащане. Разбира се, това е един въпрос, който ще предложим на дискусии и се надявам да стигне до оптимално решение.

В последно време виждаме поредица от снимки видеа за ужасното отношение и мизерията в някои болници. Докога ще е така?

Получава се нещо много характерно за нашата страна и нещо, което не трябва да бъде така.

На пръв поглед парите, които влизат в българското здравеопазване, са достатъчно като обем, не са твърде много, според мен са по-скоро достатъчни.

Какво се случва обаче – ние караме част от държавните заведения да се борят на пазара с частните здравни заведения, т.е. да представят същите луксозни условия и то обикновено в издръжката, а не в качеството на медицинската помощ и тогава се получават, както казвате, тази мизерия.

Считаме, че трябва да има едно ниво един стандарт за здравните заведения независимо от това дали са държавни или общински, в които няма нужда да има луксозни гранитогреси и екстри, а е необходимо най-малко санитарните условия да са добре, за да печелят едно нормално състояние на здравеопазването, което трябва да се започне от първия момент от там, от където пациентът търси първата помощ, а именно общинското заведение, след това да премине в областните болници и накрая в националните болници. Ние трябва да ги извадим от конкуренцията те да се съревновават по отношение на условия за престой в здравното заведение.

Ще видим ли някога в България лекарствата напълно достъпни за гражданите?

Вие поставихте един много важен въпрос, както знаем световната банка ни постави на челните места по това, което пациентът плаща от джоба си за медицинска помощ и лекарства.

Трябва да направим това, което се прави в другите държави, а именно пациентът да не доплаща, след като той има платени здравни вноски, той да не доплаща за допълнително лечение с изключение на някои екстри. Това доплащане, което в момента е за определени категории лекарства и то за социално значими заболявания като тези на сърдечно-съдовата система, за диабет и за онкологични заболявания, трябва да бъде премахнато или ако – не, то поне да се намали, това става чрез регулаторните органи. Държавата трябва да влезе в пазара на лекарствата, като има и още по-радикални предложения като държавата да започне да изгражда своя аптечна мрежа, защото се оказва,че в селата няма аптеки, че в 11 областни града няма денонощни аптеки, т.е. състоянието на аптечния пазар не е такова, каквото бихме искали да бъде.

Въпрос на обсъждане е дали държавата отново да започне да възстановява една аптечна мрежа, която да отговаря на изискванията на българските граждани.

Ще имаме ли здравеопазване след 10–15 години, или всички лекари вече ще работят в чужбина?

Парадоксалното в момента, което битува като мнение, е това, че България е в първата десетка на на държавите, чиито лекари работят в ЕС. Ние произвеждаме доста лекари и само една част отиват в чуждите страни. Въпреки това аз лично считам, че броят на лекарите, които работят в България е достатъчен.

Но тук идва и въпросът за другите медицински специалисти. Положението с медицинските сестри и акушерките е катастрофално и ако в най-скоро време не се вземат радикални мерки за осигуряване им в страната, ще подкопаем здравеопазването и ще го поставим в кризисна ситуация. От особено значение е и фактът, че има производство на лекари, но те трябва да специализират.

В момента специализацията на лекарите – това, което търсят, е практически невъзможна. Изключително трудно става специализирането тук в България и трябва да се облекчи тази система и се предприемат мерки, за могат те да специализират на принципа на договорното начало, след което те да могат да работят около 5 години в страната.

Има и едно важно предложение – студентите, които учат в момента и плащат една такса около 800 лв., вече да не я плащат, но да подпишат договор, с който се задължават да работят между 3 и 5 години в България.